Гладиа повдигна учудено вежди.
— Защо?
— Просто питам.
— Ограничението е немислимо за Аврора. Съпруг или любовник, няма значение. Тук човек се ангажира със секс, когато му се прииска.
— А приисквало ли ти се е, докато си била с Джендър?
— Не ми се е случвало, но това си беше мой личен избор.
— А други предлагали ли са се?
— От време на време.
— И ти си отказвала?
— Винаги мога да откажа, след като не желая. Това е типично за непридирчивия им стил тук.
— Но ти отказва ли?
— Да.
— А този, на когото си отказала, знаеше ли защо го правиш?
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеха ли, че имаш съпруг-робот?
— Имах съпруг. Не го наричай съпруг-робот. Няма такъв израз.
— Знаеха ли?
Тя се замисли.
— Не знам дали са знаели.
— Казвала ли си им?
— Защо да им казвам?
— Не отговаряй на въпросите ми с въпроси. Казвала ли си им?
— Не съм.
— Как си могла да избегнеш това? Не мислиш ли, че би било естествено да дадеш обяснение за своя отказ?
— Никога не се искат никакви обяснения. Един отказ си е просто отказ и винаги се приема. Не те разбирам.
Бейли спря да събере мислите си. Гладиа и той не се разминаваха в своите интереси; те вървяха успоредно.
Той започна отново:
— На Солария щеше ли да е естествено да имаш робот за съпруг?
— На Солария това би било немислимо и никога не бих сънувала за подобно нещо. На Солария всичко е немислимо. И на Земята също, Илайджа. Жена ти би ли си взела някога робот за съпруг?
— Това няма отношение към въпроса, Гладиа.
— Вероятно, но твоето изражение беше достатъчно красноречиво. Може и да не сме аврорианци — ти и аз, — но сме на Аврора. Живея тук от две години и приемам нейните плюсове.
— Да не искаш да кажеш, че сексуалните отношения между хора и роботи са често срещани на Аврора?
— Не знам. Знам просто, че се приемат, защото се приема всичко, свързано със секса. Всичко, което е доброволно, което дава взаимно удовлетворение, и което не вреди физически никому. Какво толкова му пука на някой, как даден човек, или произволна група от хора, намират удовлетворение? На кой му пука, какви книги чета аз, какво ям, кога си лягам да спя или ставам, дали си падам по котките или не обичам розите? Сексът също е въпрос на безразличие — на Аврора.
— На Аврора — повтори Бейли като ехо. — Но ти не си родена на Аврора и не си възпитана по такъв начин. Само преди малко каза, че не си могла да се нагодиш именно към това безразличие спрямо секса, което сега превъзнасяш. Преди изказа отвращението си от многократните бракове и безпрепятствените сношения. Може би не си им обяснявала причините за своя отказ, защото дълбоко в себе си се срамуваш, че Джендър ти е съпруг. Може би си знаела, или подозирала, или дори само си предполагала, че това не е обичайно. Че е необичайно дори за Аврора — и си се срамувала.
— Не, Илайджа, няма да ме подлъжеш да кажа такова нещо. Ако за Аврора е необичайно да имаш робот за съпруг, това би се дължало единствено на факта, че роботите като Джендър са необичайни. Роботите, които имаме на Солария, или на Земята, или на Аврора — освен Джендър и Данил, — не са направени с цел да доставят някакво сексуално удовлетворение, освен най-примитивното. Сигурно биха могли да бъдат използвани за мастурбация — може би като механичен вибратор, — но нищо повече. И щом новите хуманоидни роботи се разпространят широко, ще се разпространи и сексът между хората и роботите.
— Преди всичко, Гладиа — попита Бейли, — как така Джендър стана твоя собственост? Били са само два — и двата в имението на д-р Фастълф. Той просто така ли ти даде единия — половината от всичките?
— Да.
— Защо?
— От любезност, предполагам. Бях самотна, обезверена, отчаяна — един чужденец в чужда страна. Той ми даде Джендър, за да ми прави компания, и аз никога няма да мога да му се отблагодаря. Всичко трая само около половин година, но тази половин година струва може би колкото целия мой останал живот.
— Д-р Фастълф знаеше ли, че Джендър ти е съпруг?
— Никога не е споменавал, така че не знам.
— А ти споменавала ли си?
— Не.
— Защо не?
— Не виждах смисъл. И не, не беше защото съм се срамувала.
— Как стана така?
— Че не виждах смисъл ли?
— Не. Че Джендър стана твой съпруг.
Гладиа се вдърви. Тя отвърна с враждебна нотка в гласа си:
— Защо трябва да обяснявам това?
— Гладиа, — каза Бейли, — става късно. Не ме спъвай на всяка стъпка, която правя. Страдаш ли, че Джендър го… го няма?
— Иска ли питане?
— Искаш ли да разбереш какво се е случило?