Лежеше в тъмното и си припомняше събитията от деня в тиха последователност, като се надяваше да се сети за нещо, което му е убягнало преди това. Но нищо подобно не се случи.
Толкова за тихо замисленият, проницателен и прозорлив Илайджа Бейли от хипервълновата драма.
Дюшекът отново го беше обгърнал наполовина и на Бейли му се струваше, че се намира в топло укритие. Размърда се леко и дюшекът се изглади под тежестта му. После бавно се разтопи, за да приеме новата форма.
Нямаше смисъл да се опитва да си припомни как беше протекъл деня, със своя изтощен и търсещ почивка мозък. Но Бейли не можа да се сдържи и се опита повторно. Проследи стъпка по стъпка своя първи ден на Аврора — от космодрума до имението на Фастълф, после до Гладиа и обратно при Фастълф.
Гладиа — по-красива, отколкото си я спомняше. Но имаше нещо безцеремонно… нещо безцеремонно в нея… или може би просто си беше изградила защитна обвивка… клетата жена. Бейли се замисли с топло чувство за нейната реакция на онова докосване до неговата буза — ако тогава можеше да остане при нея, би могъл да я научи… глупавите аврорианци… отвратително равнодушни към секса… всичко става… което значи, че всъщност нищо не става… нищо, което си струва… глупаво… при Фастълф, при Гладиа, обратно при Фастълф… обратно при Фастълф.
Бейли се размърда и долови неясно настройването на дюшека. Обратно при Фастълф. Какво се случи по пътя на връщане при Фастълф? Нещо казано? Нещо неизказано? А на кораба, още преди въобще да беше стъпил на Аврора — нещо, което си пасваше…
Бейли се намираше в призрачния свят на унасянето, когато съзнанието се освобождава и следва своите собствени закони. Сякаш тялото му литна и се понесе във въздуха, освободено от гравитацията.
По своя собствена воля, неговото съзнание започна преглед на събитията от деня — в малко по-различна светлина от тази, в която самият той ги беше видял. То ги сглобяваше, прибавяше едно нещо към друго, поставяше го на неговото точно място, изплиташе нишката — скелета…
И тогава му се стори, че чува някакъв звук. Бейли се издигна до нивото на будното съзнание. Заслуша се, но не чу нищо и потъна отново в унасяне, за да подхване нишката на мисълта си. Но тя му се изплъзна.
Сякаш някакво произведение на изкуството потъваше в тресавище. Бейли все още можеше да долови контурите и цветните петна. Те ставаха все по-неясни, но той знаеше, че предметът е там. И въпреки, че се бореше отчаяно да стигне до него, той изчезна, а Бейли не си спомняше нищо за него. Абсолютно нищо.
Наистина ли беше стигнал до нещо, или самият спомен, че го е направил, беше илюзия, породена от някакви плуващи в неговия заспал мозък безсмислици? И Бейли наистина заспа.
През нощта, когато се събуди за кратко, си помисли: „Хрумна ми някаква идея. Важна идея.“
Но не си спомняше нищо, освен, че нещо се беше появило.
Остана буден известно време, вперил поглед в тъмнината. Ако наистина е имало нещо, то след време щеше да се върне.
Или може би не? (Йосафате!)
…И той отново заспа.
8
ФАСТЪЛФ И ВАСИЛИЯ
31.
Бейли се събуди внезапно и пое дъх, изпълнен със силно подозрение. Във въздуха се носеше слаба и непозната миризма, която изчезна с второто вдишване.
Данил стоеше със сериозен вид до леглото.
— Вярвам, колега Илайджа — каза той, — че сте спали добре.
Бейли се огледа. Завесите все още бяха спуснати, но очевидно навън беше ден. Жискар приготвяше дрехите, облечен абсолютно различно — от главата до петите — в сравнение с предния ден.
— Съвсем добре, Данил — отвърна Бейли. — Нещо не ме ли събуди?
— Беше инжектиран антисомнин във въздушния поток на стаята, колега Илайджа. Той активира системата за пробуждане. Използвахме по-малко от обичайното количество, тъй като не бяхме сигурни как ще реагирате. Но може би трябваше да използваме още по-малко.
— Дойде ми като удар отзад по тила — оплака се Бейли. — Колко е часът?
— 07:05, аврорианско време — отвърна Данил. — Физиологично, закуската ще е готова след половин час. — Каза го без следа от чувство за хумор, макар че едно човешко същество би сметнало за уместно да се усмихне.
Жискар се намеси с глас, който беше още по-скован и съвсем малко по-неизразителен от този на Данил:
— Сър, приятелят ми Данил и аз не можем да влизаме в Личната. Но ако след като отидете там ни кажете, че имате нужда от нещо, ще ви го осигурим веднага.
— Да, разбира се. — Бейли се изправи, завъртя се и стана от леглото.
Жискар тутакси започна да оправя завивките.
— Бихте ли ми подали пижамата си, сър?