— Наистина изглежда така — отвърна Данил, без да дава признаци, че е доловил иронията в гласа на Бейли.
— От друга страна — продължи Бейли, — ако попадна на нещо, тогава опасността за мен автоматично нараства.
Данил помисли малко, после каза:
— Това изглежда съвсем логичен извод.
— И следователно ти и Жискар ще ме придружавате, където и да отида — просто в случай, че успея да свърша работата си малко по-добре.
Данил помисли пак, после отвърна:
— Начинът, по който го казвате, колега Илайджа, ме озадачава, но изглежда сте прав.
— В такъв случай — каза Бейли, — съм готов за закуска. Но мисълта, че алтернативата на провала е опит за покушение, убива апетита ми.
32.
Фастълф се усмихна на Бейли през масата.
— Добре ли спахте, мистър Бейли?
Бейли изучаваше резена шунка с обожание. Трябваше да се среже с нож. Парчето беше грапаво. Имаше и дискретна ивица тлъстина, която минаваше от единия му край до другия. Накратко, не беше минало през обработка. В резултат на това имаше, така да се каже, по-шунков вкус.
Имаше и пържени яйца, с полусферично издути жълтъци в средата, заобиколени от белтък — приличаха малко на маргаритките, които Бен му беше показал в полето там, на Земята. Теоретично, Бейли знаеше как изглежда едно яйце преди обработката и че то съдържа жълтък и белтък. Но никога не ги беше виждал разделени в готов за консумация вид. Яйцата се сервираха бъркани, дори и на кораба по пътя за Аврора, дори и на Солария.
Бейли хвърли кос поглед към Фастълф и рече:
— Извинете?
— Добре ли спахте? — търпеливо повтори Фастълф.
— Да. Съвсем добре. Вероятно щях още да спя, ако не беше този антисомнин.
— А, да. Не е съвсем в стила на гостоприемството, което един гостенин е в своето право да очаква, но сметнах, че ще искате да започнете отрано.
— Напълно вярно. Пък и не съм точно гостенин.
Фастълф яде известно време мълчаливо. Отпи от напитката си, после попита:
— През нощта не ви ли осени някаква идея? Може би сте се събудили с нов поглед върху нещата, нова мисъл?
Бейли изгледа с подозрение Фастълф, но не забеляза сарказъм по неговото лице. Приближи чашата към устата си и отвърна:
— Боя се, че не. Безпомощен съм също толкова, колкото бях и снощи. — Той отпи и неволно направи гримаса.
— Съжалявам — извини се Фастълф. — Напитката не е ли по вашия вкус?
Бейли изръмжа и предпазливо я опита пак.
— Това е просто кафе — добави Фастълф. — Безкофеиново.
Бейли се намръщи.
— Няма вкус на кафе и… Извинете ме, д-р Фастълф, не искам да прозвучи параноично, но Данил и аз току-що обсъдихме в полу-шеговита форма вероятността да упражнят насилие върху мен. Полу-шеговита форма от моя страна разбира се, не от страна на Данил. И сега си мисля, че един от начините да стигнат до мен…
Гласът му замря.
Веждите на Фастълф се придвижиха нагоре. Той се протегна към чашата на Бейли, като измърмори някакво извинение, и помириса кафето. После загреба малко от него с лъжичка и го опита.
— Съвсем нормално е, мистър Бейли — каза накрая той. — Това не е опит да ви отровят.
— Съжалявам — отвърна Бейли, — че се държах толкова глупашки, след като знам, че е било приготвено от вашите собствени роботи. И все пак, сигурен ли сте?
Фастълф се усмихна.
— Преди време бяха човъркали роботите ми. Но този път няма такова нещо. Просто кафето, макар и широко разпространено на всички планети, не винаги е от един и същи сорт. Всеизвестно е, че всяко човешко същество предпочита кафето, което се пие на неговата родна планета. Съжалявам, мистър Бейли, но нямам от земния сорт. Ще предпочете ли мляко? То е приблизително еднакво на вкус навсякъде. Плодов сок? По принцип, аврорианският гроздов сок се смята за превъзходен на всички Външни светове. Някои си позволяват да намекват, че го оставяме малко да ферментира, но това разбира се, не е вярно. Вода?
— Ще опитам вашия гроздов сок. — Бейли хвърли подозрителен поглед към кафето. — Предполагам, че ще трябва да свикна с другото.
— Съвсем не — възрази Фастълф. — Защо да си натрапваме неприятното, без да ни се налага? И така… — усмивката му доби измъчен вид при подхващането на предишната тема — нощта и сънят не са ви оказали никакво ползотворно влияние?
— Съжалявам — отвърна Бейли. После се смръщи, като че ли обхванат от неясен спомен. — Макар че…
— Да?
— Останах с впечатлението, че тъкмо преди да заспя, в освободеното от задръжки забвение между съня и събуждането, сякаш попаднах на нещо.
— Наистина ли? На какво?
— Не знам. Мисълта ме накара да се събудя, но не ме последва. Или пък някой въображаем шум ме разсея. Не си спомням. Опитах се да се уловя за тази мисъл, но тя ми се изплъзна. Отиде си. Мисля, че подобни работи не са необичайни.