Фастълф изглеждаше замислен.
— Сигурен ли сте в това?
— Не съвсем. Мисълта избледня толкова бързо, че дори не съм сигурен, дали въобще я е имало. Но дори и да я е имало, може само да ми се е сторила важна, защото бях полу-заспал. Ако сега ми се яви повторно, навярно ще се окаже, че е пълна безсмислица.
— Но каквато и да е била и колкото и да ви е убягвала, несъмнено би трябвало да е оставила някаква следа.
— Предполагам, д-р Фастълф. В такъв случай, ще се върне пак. Убеден съм.
— Трябва ли да чакаме?
— Какво друго ни остава?
— Съществува такова нещо като психосондата.
Бейли се дръпна назад в стола и впери поглед във Фастълф. После каза:
— Чувал съм за нея, но на Земята тя не се използва даже и в полицията.
— Не сме на Земята, мистър Бейли — меко отбеляза Фастълф.
— Но от това може да пострада мозъкът. Не съм ли прав?
— Малко вероятно е, ако се направи, както трябва.
— Но не и невъзможно. Дори и да се направи, както трябва — натърти Бейли. — Според мен, тя не може да се използва на Аврора, освен в строго определени случаи. Лицата, върху които се прилага, трябва да са обвинени в тежко престъпление, или трябва…
— Да, мистър Бейли, но това се отнася за аврорианците. Вие не сте аврорианец.
— Искате да кажете, че понеже съм землянин, няма да ме третират като човек?
Фастълф се усмихна и разпери ръце.
— Хайде, мистър Бейли. Това беше само идея. Снощи бяхте достатъчно отчаян, за да предложите да разрешим нашата дилема, като поставим Гладиа в едно ужасно и трагично положение. Чудех се, дали сте достатъчно отчаян, за да подложите и себе си на подобен риск?
Бейли затърка очи и известно време не каза нищо. После, с промени глас, изрече:
— Снощи не бях прав. Признавам си. Колкото до това сега, няма никакви гаранции, че мисълта, която ме е споходилав полу-заспало състояние, има въобще някаква връзка с проблема. Може да са били чисти глупости, нелогични фантасмагории, може въобще да не е имало никаква мисъл. Нищо. Смятате ли, че би било разумно да се рискува увреждането на моя мозък, заради една толкова нищожно малка вероятност да спечелим нещо? След като, както твърдите, разчитате именно на този мозък да намери решение?
Фастълф кимна.
— Вашите аргументи са съвсем основателни — пък и аз не го имах сериозно предвид.
— Благодаря, д-р Фастълф.
— Но какво ще правим сега?
— Преди всичко, искам да поговоря пак с Гладиа. Има някои въпроси, които искам да си изясня.
— Трябваше да го направите снощи.
— Трябваше, но ми се струпаха повече неща, отколкото бих могъл да осмисля. Има някои моменти, които ми убягнаха. Аз съм само един детектив, а не безпогрешен компютър.
— Не ви упреквам в нищо — каза Фастълф. — Просто не бих искал да безпокоим излишно Гладиа. Като имам предвид онова, което ми казахте снощи, мога само да предполагам, че тя е дълбоко разстроена.
— Несъмнено. Но също така, тя отчаяно иска да разбере какво се е случило — кой, ако изобщо е бил някой, е убил онзи, когото тя смята за свой съпруг. И това е разбираемо. Сигурен съм, че ще е склонна да ми помогне. И бих искал да поговоря с още един човек.
— С кого?
— С дъщеря ви Василия.
— С Василия? Защо? Каква полза ще има от това?
— Тя е роботик. Бих искал да поговоря и с някой друг роботик, освен с вас.
— Не бих допуснал това, мистър Бейли.
Току-що бяха приключили със закуската. Бейли стана.
— Д-р Фастълф, още веднъж се налага да ви напомня, че съм тук по ваше настояване. Нямам официално разрешение да из вършвам полицейско разследване. Нямам връзка с аврорианските власти. Единственият ми шанс да се добера до дъното на тази бъркотия, е като се надявам, че разни хора ще ми съдействат доброволно и ще отговарят на моите въпроси. Ако вие ми попречите да пробвам това, става ясно, че не мога да стигна по-далече от положението, в което се намирам сега, тоест доникъде. Би било изключително зле за вас — и следователно за Земята, — така че ви призовавам да не заставате на пътя ми. Ако уредите да мога да разпитам когото си пожелая — или дори се опитате да го уредите, като ходатайствате в моя полза, — населението на Аврора може да сметне това за чистосърдечна проява на невинност. От друга страна, ако затруднявате моето разследване, до какъв друг извод биха стигнали хората, освен, че сте виновен и се страхувате от разобличение?
— Разбирам това, мистър Бейли — отвърна Фастълф с трудно сдържано раздразнение. — Но защо Василия? Има и други роботици.