— Какво беше това? — попита стреснато Бейли. Малко животно със сива козина стоеше свито в тревата. Щом ги видя, заподскача в обратна посока.
— Заек, сър — отвърна Жискар.
Бейли се отпусна. Беше ги виждал по полето на Земята.
Този път Гладиа не ги посрещна на вратата, но очевидно ги очакваше. Когато един робот ги въведе вътре, тя не стана, а каза с нещо средно между яд и умора в гласа си:
— Д-р Фастълф ме предупреди, че трябвало да говориш пак с мен. Какво има сега?
Носеше рокля, която прилепваше плътно по нейното тяло и очевидно под нея не носеше нищо. Косата й беше отметната назад в безпорядък, а лицето й бе мъртвешки бледно. Изглеждаше още по-посърнала в сравнение с предния ден и явно през нощта почти не беше мигвала.
Като си спомни, какво беше станало предния път, Данил въобще не пристъпи прага на стаята. Жискар обаче влезе, огледа се с остър поглед и се оттегли в една от нишите на стената. Един от роботите на Гладиа стоеше в друга ниша.
— Ужасно съжалявам, Гладиа — рече Бейли, — че трябва отново да те безпокоя.
Гладиа не реагира на забележката.
— Снощи забравих да ти кажа, че след като стопят Джендър, разбира се, ще го рециклират за нуждите на завода за роботи. Предполагам, че ще е забавно, когато всеки път виждам току-що произведен робот, да знам, че той носи в себе си много от атомите на Джендър.
— Когато умрем — философски заяви Бейли, — самите нас ни рециклират — и кой знае каква част от нечии атоми носим ти и аз в този момент, или в кого ще преминат един ден нашите.
— Ти си съвсем прав, Илайджа. И ме подсещаш, колко лесно е да се философства върху скръбта на другите.
— Това също е вярно, Гладиа, но не съм дошъл да философствам.
— Тогава върши това, за което си дошъл.
— Трябва да задам някои въпроси.
— Вчера не ти ли беше достатъчно? Да не би да си прекарал времето оттогава насам в измисляне на нови въпроси?
— Отчасти — да, Гладиа. Вчера ти ми каза, че дори след като сте били с Джендър… като съпрузи, е имало мъже, които са ти се предлагали и на които ти си отказвала. Трябва да те разпитам във връзка с това.
— Защо?
Бейли пропусна въпроса.
— Кажи ми — попита той, — колко мъже са ти се предлагали през времето, когато си била омъжена за Джендър?
— Не си водя записки, Илайджа. Трима или четирима.
— Някои от тях били ли са по-настойчиви? Някой предлагал ли ти се е повече от веднъж?
Гладиа, която досега избягваше неговия поглед, го погледна направо и каза:
— Говорил ли си с някой друг за това?
Бейли поклати глава.
— На тази тема не съм говорил с никой друг, освен с теб. От въпроса ти, обаче, оставам с впечатлението, че е имало поне един, който е бил по-настоятелен.
— Един. Сантирикс Гремионис. — Тя въздъхна. — Аврорианците имат толкова странни имена, а и той самият беше странен — за аврорианец. Не бях срещала толкова упорит мъж като него. Винаги беше учтив, винаги приемаше моите откази с лека усмивка и стегнат поклон, а после, все едно че нищо не е било, се опитваше наново — следващата седмица, или дори на следващия ден. Тази настойчивост сама по себе си беше донякъде признак на неуважение. Един благоприличен аврорианец би приел отказа веднъж завинаги, освен ако предполагаемият партньор не покаже недвусмислено, че е променил своето решение.
— Кажи ми пак — онези, които ти се предлагаха, знаеха ли за връзката ти с Джендър?
— Това не беше нещо, което бих споменала в един обикновен разговор.
— Добре, тогава, да вземем този Гремионис в частност. Той знаеше ли, че Джендър е бил твой съпруг?
— Никога не съм му казвала.
— Не се измъквай така, Гладиа. Не става дума, дали си му го казвала. За разлика от другите, той ти се е предлагал нееднократно. Колко често каза, между другото? Три пъти? Четири? Колко?
— Не съм ги броила — уморено отвърна Гладиа. — Може би дузина пъти и повече. Ако иначе не беше приятен човек, досега щях да съм наредила на своите роботи да му забранят достъпа до имението.
— Аха, но не си го направила. А многократните предложения изискват време. Идвал е да те вижда. Опитвал се е да те спечели. Имал е време да забележи присъствието на Джендър и как ти се отнасяш с него. Не е ли могъл да се досети за вашата връзка?
Гладиа поклати глава.
— Не мисля така. Джендър никога не се е намесвал, когато съм била с други човешки същества.
— По твое нареждане ли? Предполагам, че е имало такова нещо.
— Да. И преди да решиш, че е било защото съм се срамувала от тази връзка, ще ти кажа, че исках просто да избегна неприятните усложнения. Запазила съм някакъв инстинкт за лична неприкосновеност по отношение на секса, който аврорианците нямат.