— Помисли си пак. Не е ли могъл да се досети? Ето ти един влюбен мъж, който…
— Влюбен! — Звукът, който издаде Гладиа, приличаше много на ръмжене. — Какво разбират аврорианците от тези неща?
— Мъж, който смята, че е влюбен. Ти не си споделяла неговите чувства. Не е ли могъл да се досети — с изострената си чувствителност и подозрителност на разочарован поклонник? Помисли си! Никога ли не те е разпитвал по заобиколен начин за Джендър? Може би е имало нещо, което да е предизвикало в теб дори най-беглото подозрение…
— Не! Не! Би било нечувано който и да било аврорианец да покаже враждебност спрямо сексуалните предпочитания или навици на другите.
— Не непременно враждебност. Може би някое шеговито подмятане. Какъвто и да е намек, че подозира за съществуването на вашата връзка.
— Не! Ако младият Гремионис беше обелил дори само една думичка от този сорт, никога нямаше да види отново моето имение отвътре, а аз щях да се погрижа никога да не се доближи до мен. Но той не би направил нищо подобно. Беше олицетворение на ревностната учтивост.
— Казваш „младият“. На колко години е този Гремионис?
— Горе-долу колкото мен. Тридесет и пет. Може би дори година или две по-малко.
— Дете — тъжно отбеляза Бейли. — По-млад дори от мен. Но на тази възраст… Да предположим, че се е досетил за вашата връзка с Джендър и не е дал да се разбере — изобщо. Въпреки това, той може да е ревнувал.
— Да е ревнувал?
Бейли се сети, че думата едва ли означава нещо особено на Аврора или Солария.
— Да се е ядосал, че предпочиташ друг, вместо него.
Гладиа остро го сряза:
— Знам значението на думата „ревнувам“. Повторих я само защото се учудих, че можеш да си помислиш, че някой аврорианец би ревнувал. На Аврора хората не ревнуват заради секса. Заради други неща — сигурно, но не и заради секса. — На лицето й се изписа насмешка. — Дори и да е ревнувал, какво значение има това? Какво толкова би могъл да направи?
— Може да е казал на Джендър, че връзката ти с един робот би застрашила твоето положение на Аврора…
— Това не би било вярно!
— Джендър може да е повярвал, при положение, че са му казали така — да е повярвал, че те застрашава и ти вреди. Дали това не е била причината за неговото мозъчно изключване?
— Джендър никога не би повярвал на подобно нещо. Той ме караше да се чувствам щастлива всеки път, когато идваше при мен като съпруг, и аз му го казвах.
Бейли се сдържа да не избухне. Тя не разбираше за какво става дума и очевидно се налагаше той да й обясни по-добре.
— Сигурен съм, че ти е вярвал, но също така може да е бил принуден да вярва и на някой друг, който му казва точно обратното. Ако по този начин е бил изправен пред една непоносима дилема, произтичаща от Първия закон…
С изкривено лице Гладиа изкрещя:
— Това е налудничаво! Занимаваш ме със старата приказка за Сюзън Келвин и робота-телепат. Никой, който е на повече от десет години, не вярва на това.
— Не може ли…
— Не, не може. Аз идвам от Солария и разбирам достатъчно от роботи, за да знам, че не може. Нужно е да си невероятен специалист, за да вържеш на възел Първия закон в един робот. Може би д-р Фастълф е способен да го направи, но определено не и Сантирикс Гремионис. Гремионис е стилист. Работи с човешки същества. Прави прически и работи като дизайнер на дрехи. Аз правя същото, но поне работя с роботи. Гремионис никога не е докосвал робот. Нищо не разбира от тях, освен че може да им заповяда да затворят прозореца или нещо такова. Да не се опитваш да кажеш, че връзката между Джендър и мен… мен… — тя се потупа остро с изправен показалец между малките си гърди, които се очертаваха слабо под нейната рокля — …е причина за смъртта на Джендър?
— Не става дума за никакво съзнателно действие от твоя страна — поясни Бейли. Искаше да престане, но не беше в състояние да спре своето налучкване. — Ами ако Гремионис е научил от д-р Фастълф как да…
— Гремионис не познаваше д-р Фастълф и не би могъл да разбере нищо от онова, което д-р Фастълф би могъл да му каже. По никакъв начин.
— Не можеш да си сигурна, какво е могъл или не е могъл да разбере, а колкото до това, че не е познавал д-р Фастълф… Гремионис трябва да е идвал често при теб, щом те е преследвал толкова много, и…
— …и д-р Фастълф почти никога не е идвал при мен. Снощи, когато дойде заедно с теб, прекрачи прага на моята къща за втори път. Боеше се, че прекалената близост с мен би ме прогонила. Призна го веднъж. Мисли, че по този начин е загубил дъщеря си — някакви глупости от този сорт. Разбираш ли, Илайджа, когато живееш няколко века, имаш предостатъчно време да загубиш хиляда неща. Бъди благодарен за своя кратък живот, Илайджа. — Тя зарида неудържимо.