Бейли я гледаше безпомощно.
— Съжалявам, Гладиа. Нямам повече въпроси. Да извикам ли някой робот? Имаш ли нужда от помощ?
Тя поклати глава и му махна с ръката си.
— Просто се махай… махай се — изхлипа тя задавено. — Махай се.
Бейли постоя, после закрачи към вратата, като хвърли един последен, несигурен поглед към нея. Жискар го следваше по петите, а Данил се присъедини към тях когато напуснаха къщата. Бейли едвам го забеляза. Помисли отнесено, че започва да гледа на тяхното присъствие, както би гледал на своята сянка или дрехите си, че се доближава до състоянието, в което без тяхното обкръжение щеше да се чувства гол.
Вървеше бързо към имението на Фастълф със замъглено съзнание. Първоначално неговото желание да се срещне с Василия беше породено от отчаяние, от липсата на друг обект на внимание, но сега нещата се бяха променили. Имаше вероятност да се е натъкнал на нещо жизнено важно.
34.
Бейли завари приветливото лице на Фастълф набраздено от бръчки в мрачна гримаса.
— Някакъв напредък? — попита той.
— Отхвърлих част от един възможен вариант. Може би.
— Част от възможен вариант? Как ще отхвърлите другата част? По-скоро, как установявате възможните варианти?
— Като открия, че е невъзможно да се отхвърли даден възможен вариант — отвърна Бейли. — Това е началото на неговото установяване.
— Ами ако откриете, че е невъзможно да отхвърлите другата част на възможния вариант, за който така тайнствено споменахте?
Бейли сви рамене.
— Преди да си загубим времето в размишления върху това, трябва да се срещна с вашата дъщеря.
Фастълф изглеждаше подтиснат.
— Добре, мистър Бейли, направих това, за което ме помолихте, и се опитах да влезна във връзка с нея. Наложи се да я събудя.
— Искате да кажете, че тя живее от другата страна на планетата, където сега е нощ? Не се сетих по-рано. — На Бейли му стана досадно. — Боя се, че съм дотолкова глупав, че си въобразявам, че се намирам все още на Земята. В подземните Градове, денят и нощта губят своето значение. Имаме единно стандартно време.
— Не е толкова страшно. Еос представлява центъра по роботика на Аврора и почти няма роботик, който да не живее в него. Тя просто спеше и очевидно събуждането не се отрази добре на нейното настроение. Не пожела да говори с мен.
— Обадете й се пак — настоя Бейли.
— Говорих с робота-секретар и последва неудобна размяна на съобщения. Тя ми даде да разбера съвсем ясно, че няма да говори с мен по никакъв начин. Беше малко по-отстъпчива спрямо вас. Роботът ми предаде, че тя ви отпуска пет минути по своя частен предавателен канал, ако решите да й се обадите… — Фастълф погледна часовниковата лента на стената — …след половин час. Няма да се срещне лично с вас при никакви условия.
— Условията са недостатъчни, както и времето. Трябва да се срещна с нея лично за колкото време се наложи. Обяснихте ли й колко е важно това, д-р Фастълф?
— Опитах се. Не я интересува.
— Вие сте й баща. Сигурно…
— Тя е далеч по-склонна да промени своето решение заради един случайно избран непознат, отколкото заради мен. Ясно ми беше, така че използвах Жискар.
— Жискар?
— О, да. Жискар е неин голям любимец. Докато следваше роботика в университета, тя си позволи да коригира неговото програмно обезпечение в някои незначителни отношения. Нищо не сближава толкова много човека с един робот — освен, разбира се, методът на Гладиа. Жискар като че ли се беше превърнал в нейния Андрю Мартин…
— Кой е Андрю Мартин?
— Кой е бил, не кой е — поправи го Фастълф. — Никога ли не сте чували за него?
— Никога!
— Колко странно! Всички тези наши древни легенди са тръгнали от Земята, а на Земята те са непознати. Андрю Мартин е бил робот, който смятат, че постепенно, стъпка по стъпка, се е превърнал в хуманоид. Определено, преди Данил е имало и други хуманоидни роботи, но те всички са били прости играчки — малко над обикновените автомати. Независимо от това, за способностите на Андрю Мартин се носят главозамайващи предания — сигурен признак за легендарния произход на историята. Има и една жена, която присъства неизменно в легендите и обикновено се нарича Литъл Мис. Много е сложно да ви обяснявам сега цялата история, но предполагам, че на Аврора едва ли има някое малко момиченце, което да не си мечтае да бъде Литъл Мис и да си има робот като Андрю Мартин. С Василия беше така, а Жискар беше нейният Андрю Мартин.