Устата й се изкриви.
— В такъв случай, ще се срещна с вас, но няма да остана във вашата компания нито миг повече, отколкото сметна за необходимо. Предупреждавам ви. И доведете Жискар.
Тримерната връзка се прекъсна с пращене и Бейли усети замайване от внезапната промяна в задния план, която последва. Отправи се към един стол и седна.
Ръката на Жискар го придържаше за лакътя, докато Бейли не се настани удобно в стола.
— Мога ли да ви помогна по някакъв начин, сър? — попита роботът.
— Добре съм — увери го Бейли. — Трябва само да си поема дъх.
Д-р Фастълф се изправи пред него.
— Приемете пак моите извинения, че не можах да изпълня своите задължения на домакин. Подслушвах от едно удължение, което е настроено да приема без да предава. Исках да видя дъщеря си, дори и без тя да знае.
— Разбирам ви — успокои го Бейли, леко задъхан. — Ако доброто възпитание изисква да се извините за своята постъпка, тогава аз ви прощавам.
— Но какво беше това със Сантирикс Гремионис? Името ми е непознато.
Бейли вдигна поглед към Фастълф и отвърна:
— Д-р Фастълф, чух името му от Гладиа тази сутрин. Не знам почти нищо за него, но така или иначе, реших да кажа това, което казах на вашата дъщеря. Вероятността за попадение беше нищожна, и въпреки това, резултатите се оказаха такива, каквито исках да бъдат. Както виждате, мога да правя полезни изводи, дори когато разполагам с много малко информация, така че по-добре ме оставате на спокойствие да продължа. Моля ви за в бъдеще изцяло да ми съдействате и не споменавайте повече психосондата.
Фастълф мълчеше и Бейли изпита мрачно задоволство от налагането на своята воля първо върху дъщерята, а после и върху бащата.
Но не знаеше, колко дълго можеше да продължава в този дух.
9
ВАСИЛИЯ
36.
Бейли спря до вратата на аеромобила и твърдо отсече:
— Жискар, не искам прозорците да се затъмняват. Не искам да седя отзад. Искам да седна на предната седалка и да гледам навън. Тъй като ще бъда между теб и Данил, ще съм в достатъчна безопасност, освен ако не унищожат самата кола. А в такъв случай, ще унищожат и всички нас, и няма да има никакво значение, дали съм седял отпред, или отзад.
Жискар отвърна на силата, с която Бейли изрече това, като изпадна в още по-голяма учтивост.
— Сър, ако се почувствате зле…
— В такъв случай ще спрете колата и ще се прекача отзад, а вие ще затъмните прозорците. Може дори да не спирате. Ще се прекатеря от предната седалка в движение. Работата е там, Жискар, че за мен е важно да се запозная с Аврора колкото е възможно по-добре. Пък и във всеки случай, важно е да свикна с откритото пространство. Отправям това като заповед, Жискар.
— Колегата Илайджа — намеси се Данил — е съвсем прав, Жискар. Ще бъде в достатъчна безопасност.
Жискар, може би неохотно (Бейли не можеше да разчете изражението върху неговото не съвсем хуманоидно лице), отстъпи и седна при управлението. Бейли го последва и погледна през прозорците не толкова уверено, колкото беше прозвучал неговият глас. Все пак, близостта на роботите от двете му страни го успокояваше.
Колата се повдигна на въздушната възглавница от реактивните си двигатели и малко се позаклати, като че ли търсеше опора. Бейли усети, че го свива под лъжичката и се помъчи да не изпада в горчиво съжаление за своето смело представяне преди малко. Нямаше полза да си повтаря, че Данил и Жискар не проявяват никакви признаци на страх. Те бяха роботи, за които това чувство беше непознато.
В този момент колата рязко потегли напред и Бейли се притисна силно към седалката. За около минута той вече се движеше с такава скорост, с каквато едва ли беше пътувал с Експресната магистрала в Града. Отпред се простираше широк, обрасъл с трева път.
Скоростта му се струваше по-голяма заради факта, че вместо приветливите светлини и здания на Града, от двете му страни се ширеше море от зеленина и неправилни форми.
Бейли се постара да овладее своето дишане и да заговори непринудено, все едно, че няма нищо.
— Не забелязвам да минаваме покрай селскостопански земи, Данил — подхвърли той. — Струва ми се, че това е необработваема земя.
— Намираме се на територията на града, колега Илайджа — отвърна Данил. — Това са паркове и градини, които са частна собственост.
— Град? — Бейли не можеше да приеме тази дума. Той знаеше много добре, какво представлява един град.
— Еос е най-големият и най-важен град на Аврора. Той е първият, който са основали. Тук е седалището на законодателната власт на планетата. Председателят на Парламента живее тук в своето имение, покрай което скоро ще минем.