— Попитах те нещо, момче!
Жискар обърна глава и впери поглед в Бейли, който за миг си помисли, че блясъкът в очите на робота сякаш заискри с пламъка на дълбоко възмущение от унизителната дума.
Жискар обаче заговори меко и в погледа му не се четеше нищо.
— Бих искал да ви отговоря, сър, но по онова време мис Василия ми нареди да мълча по всички въпроси, касаещи тази раздяла.
— Но аз ти заповядвам да ми отговориш, и мога да ти заповядам наистина много строго — ако пожелая.
— Съжалявам, сър — възрази Жискар. — Мис Василия — дори по онова време — беше голям специалист по роботика и заповедите, които ми даде, бяха достатъчно силни, за да останат в сила, независимо, какво бихте ми наредили вие, сър.
— Трябва да е била голям специалист по роботика — заяде се Бейли, — тъй като д-р Фастълф ми каза, че е имала удобен случай да те препрограмира.
— В това нямаше нищо опасно, сър. Самият д-р Фастълф би могъл да коригира всякакви грешки.
— Налагало ли се е?
— Не, сър.
— В какво се състоеше препрограмирането?
— Дребни неща, сър.
— Може би, но можеш да ме развеселиш. Какво е направила тя?
Жискар мълчеше и Бейли веднага се досети, какво означава това. Накрая роботът отвърна:
— Боя се, че не мога да отговарям и на никакви въпроси относно препрограмирането.
— Забранено ли ти е било?
— Не, сър, но препрограмирането изтрива автоматично всички данни за моето предишно състояние. Дори и да съм промени в нещо конкретно, на мен ще ми се струва, че то винаги е било така и няма да си спомням какво е било то преди да съм бил промени.
— Тогава откъде знаеш, че си препрограмиран по отношение именно на някои дребни неща?
— Тъй като д-р Фастълф никога не сметна за необходимо да коригира извършеното от мис Василия — поне той ми каза така веднъж, — мога само да предполагам, че промените са били дребни. Можете да питате мис Василия, сър.
— Така и ще направя — заяви Бейли.
— Боя се, обаче, че тя няма да ви отговори, сър.
Сърцето на Бейли изтръпна. Досега беше разпитвал само д-р Фастълф, Гладиа и двата робота. Всички те имаха основателни причини да му съдействат. Сега за първи път щеше да се срещне с неприятелски настроено лице.
37.
Бейли слезе от колата, която беше спряла върху тревисто място, и почувства определено задоволство от усещането за твърда почва под краката си.
Огледа се с изненада, тъй като зданията тук бяха доста нагъсто. От дясната му страна се виждаше една особено висока сграда, обикновена на външен вид, която приличаше повече на огромен правоъгълен блок от метал и стъкло.
— Това ли е Институтът по роботика? — попита той.
— Целият този комплекс — отвърна Данил — представлява Института, колега Илайджа. Виждате само една част, която е застроена много по-нагъсто, отколкото е характерно за Аврора, защото е със статута на самоподдържаща се политическа единица. Тук са домашните имения, лабораториите, библиотеките, гимнастическите салони, и така нататък. Голямото здание е административният център.
— Толкова е нетипично за Аврора, с всички тези сгради — поне като съдя по онова, което зърнах от Еос. Струва ми се, че това би предизвикало значително неодобрение.
— Мисля, че е било така, колега Илайджа, но директорът на Института е в приятелски отношения с Председателя, които е твърде влиятелна фигура. Доколкото разбирам, направена е била специална отстъпка за изследователските нужди. — Данил замислено се огледа. — Наистина, по-компактно е, отколкото предполагах.
— Значи си предполагал! Никога ли не си идвал тук досега, Данил?
— Не, колега Илайджа.
— Ами ти, Жискар?
— Не, сър — отвърна Жискар.
— Намерихте мястото без проблеми — възкликна Бейли — и изглежда го познавате!
— Разполагаме със съответната информация, колега Илайджа — поясни Данил, — тъй като се наложи да ви придружим.
Бейли замислено кимна, после попита:
— Защо д-р Фастълф не дойде с нас? — Но после за сетен път си каза, че нямаше смисъл да се опитва да издебне роботите неподготвени. Човек можеше да отправя бързо — или неочаквано — своите въпроси, а те просто ги попиваха в очакване и после отговаряха. Невъзможно беше да ги издебнеш от засада.
— Както каза д-р Фастълф — заобяснява Данил, — той не е член на Института и смята, че не е редно да го посещава, без да е бил поканен.
— А защо не е член?
— Никога не са споменавали причината за това пред мен, колега Илайджа.
Погледът на Бейли се премести върху Жискар, който тутакси каза:
— Нито пък на мен, сър.
Не знаеха? Или им беше наредено да не знаят? Бейли сви рамене. Нямаше значение. Човешките същества можеха да лъжат, а роботите да бъдат инструктирани.