Разбира се, човешките същества можеше да бъдат заплашени или ловко хванати, че лъжат — ако човек умееше да задава въпроси, или пък беше достатъчно брутален. Роботите, от друга страна, можеше да бъдат разкрити, че са инструктирани по съответен начин — ако човек умееше да задава въпроси, или пък беше достатъчно безскрупулен. Но двете умения бяха твърде различни, а Бейли изобщо не го биваше по отношение на роботите.
— Къде ще можем да намерим д-р Василия Фастълф? — попита той.
— Нейното имение се намира точно пред нас — отвърна Данил.
— Значи са ви инструктирали за неговото точно местонахождение?
— Данните са въведени в паметта ни, колега Илайджа.
— Добре тогава, водете ме.
Оранжевото слънце се издигаше високо в небето. Очевидно наближаваше пладне. По пътя за имението прекосиха сянката на завода и Бейли леко потръпна от рязкото падане на температурата.
Стисна зъби при мисълта за завладяването и заселването на чужди планети без Градове, където температурата нямаше да бъде регулирана, а щеше да е подвластна на непредсказуеми, идиотски промени. А и с притеснение забеляза, че облаците над хоризонта бяха наближили. На всичкото отгоре, всеки момент можеше да завали, с потоците стичаща се надолу вода.
Земята! Бейли копнееше за Градовете.
Жискар влезе първи в имението, а Данил протегна ръка, за да предпази Бейли от падане.
Разбира се! Жискар разузнаваше.
Честно казано, същото правеше и Данил. Неговият поглед кръстосваше терена наоколо с такава острота и съсредоточеност, каквато никое човешко същество не би могло да постигне. Бейли беше сигурен, че роботът не пропуска нищо. (Той се зачуди, защо не правеха роботите с четири очи, разположени на равни интервали по обиколката на главите им, или пък с оптична лента, която да ги препасва. При Данил това не можеше да се очаква разбира се, след като неговата външност трябваше да е хуманоидна, но защо не при Жискар? Или може би това водеше до усложнения в приемането на образа, с което позитронните връзки не можеха да се справят? За момент Бейли доби смътна представа за трудностите, които изпълваха живота на роботиците.)
Жискар се появи на вратата и кимна. Ръката на Данил упражни впечатляваща сила и Бейли тръгна напред. Врата зееше широко отворена.
В имението на Василия нямаше никакви ключалки. Бейли ненадейно си спомни, че не беше забелязал да има нито при Гладиа, нито при Фастълф. Рядката населеност и разделението спомагаха за реда и спокойствието. Без съмнение, обичаят аврорианците да не се натрапват един другиму, също играеше роля. А и като се замисли човек, вездесъщите роботи-телохранители представляваха много по-ефикасна защита от която и да било ключалка.
Силата, с която Данил държеше Бейли за горната част на ръката, го накара да спре. Отпред Жискар говореше приглушено с два робота, които приличаха доста на него самия.
Изведнъж ледени тръпки прободоха Бейли. Ами ако с някаква бърза маневра подменят Жискар с друг робот? Щеше ли да забележи подмяната? Щеше ли да различи двата робота? Нямаше ли да го оставят с робот, който да не е инструктиран специално да го охранява и който невинно щеше да го изложи на опасност, като при необходимост не реагира достатъчно бързо, за да го защити?
С овладян глас, Бейли се обърна спокойно към Данил:
— Тези роботи имат забележителна прилика, Данил. Можеш ли да ги различаваш?
— Разбира се, колега Илайджа. Имат различни модели на облеклата, а и кодовите им номера се различават.
— На мен ми изглеждат еднакви.
— Не сте свикнал да забелязвате такива разлики.
Бейли се вгледа отново в роботите.
— Какви кодови номера?
— Лесно ще ги видите, колега Илайджа, ако знаете къде да погледнете и ако очите ви имат по-голяма чувствителност в инфрачервената област, отколкото човешките.
— Е, тогава бих изпаднал в затруднение, ако се наложи да ги идентифицирам, нали?
— Съвсем не, колега Илайджа. Можете просто да попитате робота за името и неговия сериен номер. Той ще ви го каже.
— Дори и да са го инструктирали да дава фалшив номер?
— Защо да го инструктират така?
Бейли реши да не обяснява.
Във всеки случай, Жискар се връщаше при тях.
— Сър, ще ви приемат — каза той. — Насам, моля.
Двата робота от имението ги поведоха. Зад тях вървяха Бейли и Данил, който продължаваше да държи Бейли с превантивна цел.
Най-отзад остана Жискар.
Двата робота спряха пред една двойна врата, която се отвори автоматично в двете посоки. Стаята беше обляна от слаба, сивкава светлина — дневна светлина, която се промъкваше иззад дебелите завеси.