Бейли успя да различи не много ясно малка човешка фигура, полу-седнала във висок стол и с подпрян лакът на някаква маса, разположена по протежението на стената.
Бейли и Данил влязоха и Жискар ги последва. Вратата се затвори, при което стаята притъмня още повече.
Женски глас остро отекна:
— Елате по-наблизо! Останете на място!
И стаята се изпълни с истинска дневна светлина.
38.
Бейли премигна и погледна нагоре. Таванът беше стъклен и през него се виждаше слънцето. Странно, но то светеше толкова слабо, че човек можеше спокойно да го погледне, въпреки, че това не се отразяваше на силата на светлината в стаята. Вероятно стъклото (или каквото представляваше прозрачният материал) разсейваше светлината, без да я абсорбира.
Бейли сведе поглед към жената, която заемаше все същата поза на стола, и попита:
— Д-р Василия Фастълф?
— Д-р Василия Алиена, ако искате моето цяло име. Не заемам чужди имена. Можете да ме наричате д-р Василия. Това е името, с което съм позната в Института. — Твърде резкият й глас омекна — А ти как си, стари ми приятелю Жискар?
Жискар отвърна с тон, който странно се различаваше от обичайния:
— Приемете моя поздрав… — Той се поколеба и добави: — Приемете моя поздрав, Литъл Мис.
Василия се усмихна.
— А това, предполагам, е хуманоидният робот, за който съм чувала — Данил Оливо?
— Да, д-р Василия — енергично отвърна Данил.
— И най-накрая, имаме… землянина.
— Илайджа Бейли, докторе — сухо натърти Бейли.
— Да, известно ми е, че земляните имат имена и че Илайджа Бейли е вашето — хладно отбеляза тя. — Нямате капка прилика с актьора, който игра вашата роля в хипервълновото представление.
— Известно ми е това, докторе.
— Онзи, обаче, който играеше Данил, е бил подбран много добре. Но предполагам, че не сме се събрали да обсъждаме представлението.
— Не.
— Както се досещам, събрали сме се, землянино, да поговорим за онова, което имате да ми кажете за Сантирикс Гремионис, и да приключим с въпроса. Права ли съм?
— Не съвсем — отвърна Бейли. — Това не е основната причина за моето посещение, макар че допускам, че ще стигнем и до там.
— Нима? Да не сте останали с впечатлението, че сме се срещнали за дълга и сложна дискусия върху тема по ваш избор?
— Мисля, д-р Василия, че ще бъдете достатъчно разумна да ми позволите да насоча разговора, както желая.
— Това заплаха ли е?
— Не.
— Е добре, никога не съм виждала землянин и може да ми е интересно да разбера, доколко приличате на актьора, който играеше вашата роля. Искам да кажа, не на външен вид, а в други аспекти. Наистина ли сте толкова властна личност, колкото ви представиха в постановката?
— Постановката — сряза я Бейли с недвусмислено отвращение — беше свръх-драматизирана и преувеличена по отношение на моята личност. Бих предпочел да ме приемете такъв, какъвто съм, и да ме преценявате единствено по това, как ви изглеждам в момента.
Василия се засмя.
— Поне не изпадате в благоговеен страх пред мен. Което е във ваша полза. Или да не би да си мислите, че тая работа с Гремионис, която сте си наумили, ви поставя в положение да ми диктувате нещата?
— Дошъл съм единствено с цел да открия истината в случая с мъртвия хуманоиден робот, Джендър Панел.
— Мъртъв? Тогава, може би някога е бил жив?
— Използвам две срички вместо фрази като „приведен в неизправност“. Смущава ли ви това, че казвам „мъртъв“?
Василия отстъпи:
— Добре се измъквате. Дебрет, донеси един стол за землянина. Ще се умори, ако ще приказваме дълго. После се върни в нишата. Ти също можеш да си избереш някоя, Данил. Жискар, ела застани до мен.
Бейли седна.
— Благодаря ти, Дебрет. Д-р Василия, нямам официално право да ви разпитвам; не разполагам със законни средства, с които да ви принудя да ми отговаряте. И все пак, смъртта на Джендър Панел е поставила вашия баща в положение на…
— Кого е поставила?
— Вашия баща.
— Землянино, понякога аз се обръщам към една определена личност с „баща ми“, но никой друг не си го е позволявал. Моля, използвайте съответното име.
— Д-р Хан Фастълф. Нали той е вашият баща? По документи?
— Използвате един биологически термин — каза Василия. — Имаме общи гени — дотолкова, доколкото това е характерно за връзката баща-дъщеря на Земята. На Аврора това е без значение, освен в медицински и генетичен план. Ако определени метаболитни състояния ми причиняват страдание, би било уместно да се анализира физиологията и биохимията на онези, с които имаме общи гени — родители, братя или сестри, деца и така нататък. Иначе, тези връзки не се споменават в изисканото аврорианско общество. Обяснявам ви това, защото сте землянин.