— Ако съм казал нещо обидно по отношение на обичаите — рече Бейли, — то е било поради незнание и се извинявам. Мога ли да се обръщам към въпросния господин по име?
— Разбира се.
— В такъв случай, смъртта на Джендър Панел е поставила д-р Хан Фастълф в трудно положение и бих сметнал, че ще проявите достатъчно загриженост, за да му помогнете.
— Така ли смятате? Защо?
— Той е ваш… Той ви е възпитал. Грижил се е за вас. Били сте дълбоко привързани един към друг. Той все още изпитва дълбока привързаност.
— Той ли ви го каза?
— Стана ясно от разговорите ни. Дори само поради факта, че се е заинтересувал от соларианката, Гладиа Делмар, защото тя прилича на вас.
— Той ли ви каза това?
— Да, но дори и да не беше, приликата е очевидна.
— Въпреки това, землянино, не дължа нищо на д-р Фастълф. Предположенията ви се отхвърлят.
Бейли прочисти гърло.
— Като оставим настрана вашите лични чувства, които изпитвате или не, остава въпросът с бъдещето на Галактиката. Д-р Фастълф желае новите светове да бъдат изследвани и заселени от човешки същества. Д-р Фастълф смята, че ако политическите последствия от смъртта на Джендър доведат до изследването и заселването на планетите от роботи, това би било катастрофално за Аврора и човечеството. Разбира се, вие не бихте искали да допринесете за подобно нещо.
— Разбира се, че не — отвърна Василия с безразличие, докато го изучаваше с поглед, — ако бях съгласна с д-р Фастълф. Но аз не съм. Не виждам нищо лошо в това, работата да бъде извършена от хуманоидни роботи. Всъщност, работя тук, в Института, за осъществяването именно на тази цел. Аз съм Глобалист. И тъй като д-р Фастълф е Хуманист, той е мой политически враг.
Изреченията й бяха кратки и стегнати, не по-дълги, отколкото трябваше да бъдат. Всяко биваше придружавано от определена пауза, като че ли Василия изчакваше с любопитство, дали няма да последва въпрос. Бейли остана с впечатлението, че й е интересен и че й е забавно да се обзалага със себе си, какъв би могъл да бъде неговият следващ въпрос. Очевидно тя беше решила да му дава само минималната информация, необходима, за да го предизвика.
— Отдавна ли сте член на Института? — попита Бейли.
— Откакто е създаден.
— Имате ли много членове?
— Бих казала, че около една трета от аврорианските роботици са членове, макар и само половината от тях да живеят и работят на територията на Института.
— И другите ли членове на Института споделят вашите възгледи за изследването на новите светове от роботи? Всички до един ли опонират на възгледите на д-р Фастълф?
— Подозирам, че повечето са Глобалисти, но не ми е известно да сме гласували този въпрос. Нито да сме го обсъждали официално. По-добре да ги питате поотделно.
— Д-р Фастълф не е ли член на Института?
— Не.
Бейли изчака малко, но тя не добави нищо повече към отрицанието.
— Това не е ли учудващо? — попита той. — Щях да си мисля, че най-вече той би трябвало да е член.
— Оказва се, че ние не го искаме. И — което може би е по-маловажно — той също не ни иска.
— Това не е ли още по-учудващо?
— Не мисля така. — После като че ли някакво вътрешно раздразнение я подтикна да продължи: — Той живее в града Еос. Предполагам, че знаете значението на думата, землянино?
Бейли кимна и отговори:
— Еос е древно-гръцката богиня на зората, както Аврора е древно-римската.
— Точно така. Д-р Хан Фастълф живее в Града на Зората на Планетата на Зората, но той самият не вярва в Зората. Не разбира кой е правилният начин за овладяване на Галактиката и за превръщането на Зората на космолитите в Деня на Галактиката. Изследването на Галактиката от роботи представлява единственият удобен начин за изпълнение на задачата, което той не иска да приеме, нас също.
— Защо да е единственият? — бавно възрази Бейли. — Аврора и останалите Външни светове не са били изследвани и заселени от роботи, а от човешки същества.
— Поправка. От земляни. Било е разточително и неефективно, а и сега не съществуват земляни, на които ще разрешим да послужат за бъдещи заселници. Ние сме се превърнали в космолити — дълго-живущи и здрави. Имаме роботи, които са безкрайно по-разнообразни и гъвкави от онези, с които са разполагали човешките същества, заселили първоначално нашите планети. Времената и нравите са се променили изцяло — и днес е възможно единствено изследването с помощта на роботите.
— Да предположим, че вие сте права, а д-р Фастълф греши. Дори и да е така, в неговите разсъждения има логика. Защо Институтът и той не приемат спокойно нещата? Само защото се разминават по този въпрос ли?