Бейли кимна с глава и попита:
— Вие смятате, че от това ще има ефект — това доброволно отказване от личната слава?
— Трябва да има — мрачно отвърна Василия.
— А не е ли успял Институтът да изкопира индивидуалната работа на д-р Фастълф и да преоткрие теорията за хуманоидния позитронен мозък, благодарение на общите ви усилия?
— След време ще успее. Неизбежно е.
— И не правите никакви опити да скъсите това време, като карате д-р Фастълф да издаде своята тайна?
— Мисля, че сме на път да го накараме.
— Посредством въздействието от скандала с Джендър?
— Не мисля, че е необходимо да задавате този въпрос. Е, казах ли ви всичко, което искахте да знаете, землянино?
— Казахте ми някои неща, които не знаех. — отвърна Бейли.
— Тогава е време да ми разкажете за Гремионис. Защо свързахте името на този бръснар с мен?
— Бръснар?
— Той самият се смята за стилист, освен куп други неща, но си е чисто и просто бръснар. Разкажете ми за него — или да сметнем, че сме приключили срещата.
Бейли се почувства уморен. Беше му ясно, че тя се беше наслаждавала на престрелката. Направила беше достатъчно, за да възбуди неговия апетит. Но сега се налагаше той да изтъргува още материал срещу своята собствена информация, с каквато не разполагаше. Или поне имаше само догадки. И ако някоя от тях беше погрешна, фатално погрешна, с него беше свършено.
Затова той започна престрелка от своя страна.
— Сигурно си давате сметка, д-р Василия, че не можете да се измъкнете, като се преструвате, че е нелепо да се допуска съществуването на връзка между Гремионис и вас.
— Защо не, след като това е нелепо?
— О, не. Ако беше нелепо, щяхте да ми се изсмеете в лицето и да изключите тримерната връзка. Сам по себе си фактът, че вие склонихте да измените своите първоначални позиции и да ме приемете — фактът, че приказвахте с мен надълго и нашироко и ми казахте страшно много неща — си е чисто признание от ваша страна, че аз вероятно бих могъл да опра ножа до шията ви.
Мускулите по лицето на Василия се обтегнаха и тя заговори с нисък и сърдит глас:
— Вижте какво, малки землянино, в уязвимо положение съм и вие вероятно го знаете. Аз съм дъщеря на д-р Фастълф, а тук, в Института, има някои хора, които са достатъчно глупави — или достатъчно хитри — да ми нямат доверие заради това. Не знам какво точно са ви казали — или сте си измислил. Сигурна съм обаче, че то е повече или по-малко нелепо. И все пак, колкото и да е нелепо, то може да бъде използвано успешно в моя вреда. Така че съм склонна да се спазаря. Казах ви някои неща, а бих могла да ви кажа и още, но само при условие, че ми покажете веднага, какво държите в ръцете си, и ме убедите, че говорите истината. Така че, казвайте веднага.
Ако се опитвате да си играете с мен игрички, моето положение няма да се влоши спрямо сегашното, ако ви изритам навън — поне ще си доставя удоволствие. И ще използвам всичкото влияние, което аз имам върху Председателя, за да го накарам да преразгледа своето решение за вашето идване тук, и да ви изпрати обратно на Земята. В момента и без това оказват зачителен натиск върху него, за да го направи и без моята намеса.
Така че, говорете! Веднага!
39.
На Бейли му се прииска да доведе с налучкване нещата до крайност, за да провери дали е на прав път. Беше му ясно, обаче, че така няма да стигне доникъде. Тя щеше да се досети накъде бие той — не беше глупава — и щеше да го спре. Бейли знаеше, че беше попаднал на някаква следа, и не му се искаше да я изтърве. Онова, което Василия каза за своята уязвимост заради връзката с баща й, можеше и да е вярно. Но едва ли би я изплашило дотолкова, че да я накара да се срещнат. Освен ако тя не подозираше, че Бейли знае нещо, което не е съвсем нелепо.
И така, той трябваше да излезе с нещо — нещо важно, — което веднага би я поставило в подчинено положение. Следователно — блъф.
— Сантирикс Гремионис ви се е предлагал — каза Бейли и преди Василия да успее да реагира, вдигна залога, като добави още по-остро: — И то не веднъж, а много пъти.