— Накъде биете?
— Мисля, че ви е хрумнало, че ако по някакъв начин хуманоидният робот бъде убит при такива обстоятелства, които да хвърлят вината върху д-р Фастълф, това би могло да послужи като оръжие, с което да го накарате насила да разкрие тайната на хуманоидния позитронен мозък. Гремионис е бил раздразнен от упорития отказ на Гладиа да го приеме и е разполагал с възможността за извършване на престъплението при своите чести посещения в имението. Би могло да му бъде внушено да потърси ужасно отмъщение, като убие робота.
Василия запремигва.
— Този нещастен бръснар може да има двадесет подобни мотива и двадесет подобни възможности, без това въобще да има значение. Той дори не знае, как да накара едни робот да се ръкува. Как би могъл да се доближи и на една светлинна година до постигането на мозъчно изключване в един робот?
— Което вече — меко продължи Бейли — ни довежда най-сетне до същността на въпроса. Смятам, че тук сте била замесена вие. Въздържахте се да не ме изгоните, понеже е трябвало да се убедите, дали съм имал предвид именно това, или не. Твърдя, че Гремионис е свършил работата с подкрепата на този Институт по роботика, като е действал посредством вас.
10
ОТНОВО ВАСИЛИЯ
40.
Бяха замръзнали неподвижно като в холографски кадър от хипервълново представление.
Разбира се, никой от роботите не помръдваше. Нито Бейли, нито д-р Василия Алиена. Последваха дълги секунди — ненормално дълги, — преди Василия да изпусне дъха си и много, много бавно да се изправи на крака.
Нейното лице се изкриви в суха усмивка, а гласът й беше станал много плътен.
— Искате да кажете, землянино, че съм съучастник в унищожаването на хуманоидния робот?
— Нещо такова ми хрумна, докторе — отвърна Бейли.
— Благодаря ви за тази мисъл. Срещата ни приключи и вие ще си тръгнете. — Тя посочи вратата.
— Боя се, че не желая — подхвърли Бейли.
— Не ме интересуват вашите желания, землянино.
— А трябва, защото как иначе ще ме накарате да си тръгна против моята воля?
— Имам роботи, които по моя молба ще ви изхвърлят учтиво, но твърдо, без да ви наранят нищо, освен достойнството — ако въобще имате такова.
— Имате само един робот тук. Аз имам два, които няма да позволят това да се случи.
— Ще имам двадесет в момента, в който ги извикам.
— Д-р Василия — рече Бейли, — моля ви, разберете! Удивихте се, когато видяхте Данил. Подозирам, че макар и да работите в Института по роботика, където хуманоидните роботи са на първо място във вашата работа, на практика никога не сте виждали завършен и функциониращ образец. Следователно, вашите роботи също не са виждали. Сега погледнете Данил. Той прилича на човек. Прилича на човек много повече, отколкото който и да било съществуващ робот, освен мъртвия Джендър. Пред вашите роботи той несъмнено ще мине за човек. Данил знае как да отправи към тях нареждане така, че да се подчинят на него с предимство дори по отношение и на вас.
Василия продължи:
— Ако е необходимо, мога да повикам двадесет човешки същества от Института, които ще ви изхвърлят, по всяка вероятност с наранявания. А вашите роботи, дори Данил, няма да могат да се намесят резултатно.
— Как възнамерявате да ги повикате, след като моите роботи няма да ви позволят да помръднете? Те имат изключително бързи реакции.
Василия оголи зъби в някакво подобие на усмивка.
— Не мога да кажа нищо за Данил, но познавам Жискар почти откакто съм родена. Не мисля, че той би направил каквото и да било, с което да ми попречи да повикам помощ, а допускам, че ще попречи и на Данил да се намеси.
Бейли се помъчи да овладее гласа си от треперенето, което го обзе. Той се пързаляше върху все по-изтъняваща ледена кора. И тогава се сети.
— Преди да направите каквото и да било — каза той, — може би ще попитате Жискар, какво би направил той, ако вие и аз му отправим две противоречащи си заповеди.
— Жискар? — обърна се към него Василия с върховно доверие.
Жискар я погледна право в очите и със странен тембър в гласа си отвърна:
— Литъл Мис, принуден съм да защитавам мистър Бейли. Той има предимство.
— Наистина ли? По чие нареждане? На този землянин ли? На този чужденец?
— По нареждане на д-р Фастълф — отвърна Жискар.
В очите на Василия блесна искра и тя бавно седна обратно на стола. Ръцете й, поставени в скута, трепереха.
— Дори и теб ми отне — произнесе тя през стиснати зъби, почти без да помръдне устни.
— Ако това не е достатъчно, д-р Василия — ненадейно се обади Данил, — аз също бих поставил благополучието на колегата Илайджа преди вашето.