Василия вдигна поглед към него с горчиво любопитство.
— Колега Илайджа? Така ли го наричаш?
— Да, д-р Василия. Изборът ми в този случай — землянинът преди вас — произтича не само от инструкциите на д-р Фастълф, но и защото землянинът и аз сме колеги в това разследване, и защото… — Данил замълча, сякаш озадачен от онова, което се канеше да каже, но така или иначе довърши — …ние сме приятели.
— Приятели? — не се сдържа Василия. — Землянин и хуманоиден робот? Това се казва двойка. И двамата не сте съвсем хора.
— И все пак сме обвързани от приятелство — остро възрази Бейли. — За ваше добро, недейте да изпитвате силата на нашата… — Сега дойде негов ред да замълчи и, за голяма своя изненада, Бейли довърши изречението по най-невъзможния начин — …любов.
Василия се обърна към него.
— Какво искате?
— Информация. Извикаха ме на Аврора — тази планета на Зората, — за да се ориентирам в едно събитие, което изглежда не може да бъде лесно обяснено. Събитие, за което несправедливо обвиняват д-р Фастълф, с произтичащите от това възможни последствия за вашата и моята планета. Данил и Жискар разбират добре положението и знаят, че нищо, освен Първия закон, в неговата пълнота и непосредствено действие, не може да има приоритет пред моите усилия да разбуля мистерията. И тъй като те чуха какво казах и знаят, че вие сте вероятно съучастник в престъплението, разбират много добре, че не бива да позволяват срещата ни да приключи. Следователно, повтарям отново, рискувате да ги принудите да се намесят, ако не ми отговаряте на въпросите. Обвиних ви в съучастничество в убийството на Джендър Панел. Отричате ли обвинението, или не? Трябва да отговорите.
Василия отвърна с горчивина:
— Ще ви отговоря. Не се тревожете! Убийство? Изваждат от строя един робот и вие наричате това убийство! Добре тогава, отричам съучастничеството в убийството, или както искате го наречете. Отричам с пълна сила. Не съм занимавала Гремионис с роботика с цел да му помогна да сложи край на съществуването на Джендър. Не знам достатъчно за тази цел и подозирам, че никой друг в Института не знае достатъчно.
— Не мога да преценя — заяви Бейли, — дали вие или някой друг в Института знае достатъчно, за да помогнете за извършването на престъплението. Може, обаче, да обсъдим мотива. Първо, възможно е да изпитвате симпатия към този Гремионис. Колкото и да сте му отказвала, колкото и да го намирате отблъскващ в ролята на евентуален любовник, нима би било странно, ако сте се чувствала поласкана от неговото присъствие? И то дотолкова, че не бихте имала нищо против да му помогнете, в случай, че той се обърне с молба към вас, без да ви досажда със своите сексуални претенции.
— Искате да кажете, че той е дошъл при мен и ми е казал: „Василия, скъпа, искам да извадя един робот от строя. Моля те, кажи ми как да го направя, и ще ти бъда ужасно благодарен.“ А аз съм му отвърнала: „Ами, разбира се, скъпи, с удоволствие ще ти помогна да извършиш престъпление.“ Абсурд! Никой друг, освен един землянин, който не разбира нищо от аврорианските нрави, не би могъл да си представи, че нещо подобно може да се случи. Сигурно ще трябва и да е някой изключително тъп землянин.
— Може би, но трябва да се разгледат всички възможности. Например, като втора възможност, не може ли да допуснем, че сте изпитали ревност поради факта, че Гремионис е прехвърлил своите чувства на друго място. Помогнали сте му не просто от някаква си симпатия, а заради своето съвсем конкретно желание да си го върнете обратно?
— Ревност? Това е земно чувство. След като не желая Гремионис за себе си, как въобще е възможно да ме е грижа дали той се предлага на друга жена и тя приема, или, примерно, дали друга жена му се предлага и той приема?
— Чувал съм вече, че сексуалната ревност е непозната на Аврора и съм склонен да вярвам, че по принцип това е така. Но на практика нещата може да стоят другояче. Сигурно има някои изключения. Нещо повече, ревността твърде често е неподвластно на разума чувство и не може да се отхвърли с чисто логически доводи. Но да оставим това за момент. Като трета възможност, може да сте ревнували от Гладиа и да сте искали да й причините болка — дори и пет пари да не сте давали за самия Гремионис.
— Да ревнувам от Гладиа? Никога не съм я виждала, освен веднъж в едно хипервълново предаване, когато тя пристигна на Аврора. Фактът, че се случва хората да коментират нейната прилика с мен, не ме притеснява.
— Може би се дразните от факта, че тя е под опеката на д-р Фастълф — негова любимка, почти дъщеря, както вие навремето? Тя ви е заместила.