— Моите поздравления. Изобщо не ме интересува.
— Дори и ако са били любовници?
Василия изгледа Бейли с нарастващо раздразнение и по челото й избиха капки пот.
— Няма никакъв смисъл да обсъждаме това — каза тя. — Поискахте от мен да отрека твърдението, че съм съучастник в нещо, което наричате убийство, и аз го отрекох. Казах, че нямам нито възможност, нито мотив. Можете да разгласите вашия случай на цяла Аврора. Да разгласите своите тъпи опити да ми припишете мотив. Да твърдите, ако желаете, че съм имала и възможност да го извърша. Доникъде няма да стигнете. Абсолютно доникъде.
И макар че тя трепереше от яд, на Бейли му се стори, че долови в гласа й нотки на твърдо убеждение.
Не се боеше от обвинението.
Василия се беше съгласила да се срещне с него. Значи той все пак е бил по следата на нещо, от което тя се боеше — може би отчаяно.
Но не и от това.
Тогава, къде беше сбъркал?
41.
Бейли продължи (обезпокоен и търсейки начин да се измъкне):
— Да предположим, че приема вашите твърдения, д-р Василия. Да предположим, че се съглася, че моите подозрения за вашето съучастничество в това… роботоубийство са били погрешни. Но дори и да е така, вие пак бихте могли да ми помогнете.
— Защо да ви помагам?
Бейли отвърна:
— От чисто човешко благоприличие. Д-р Хан Фастълф ни уверява, че не го е извършил. Че той не е убиец на роботи. Че в частност не е повреждал този робот. Човек би допуснал, че познавате д-р Фастълф по-добре от всички останали. Прекарали сте толкова години заедно с него, в тесни взаимоотношения като негово обичано дете и подрастваща дъщеря. Виждали сте го в такива моменти и при такива обстоятелства, в които никой друг не го е виждал. Каквито и да са сегашните ви чувства спрямо него, миналото не може да се промени с тях. След като го познавате толкова добре, вие трябва да свидетелствате, че неговият характер не би му позволил да навреди на един робот. Във всеки случай не и на робота, който представлява едно от най-върховните му постижения. Ще се съгласите ли да свидетелствате за това открито? Пред всички планети? Това би помогнало страшно много.
Лицето на Василия се вкамени.
— Разберете ме — каза тя, като натъртваше всяка дума. — Няма да се намесвам в случая.
— Трябва да се намесите.
— Защо?
— Нищо ли не дължите на баща си? Той е ваш баща. Независимо дали тази дума означава нещо за вас или не, биологически вие сте свързани. А освен това — баща или не, — той се е грижил за вас, гледал ви е и ви е възпитавал години наред. Заради това му дължите нещо.
Василия трепереше. Виждаше се, как потръпва, а зъбите й тракаха. Опита се да проговори. Пое дълбоко въздух, после още веднъж. Накрая опита пак и каза:
— Жискар, чуваш ли всичко това?
Жискар сведе глава.
— Да, Литъл Мис.
— А ти, хуманоидният… Данил?
— Да, д-р Василия.
— И ти ли чуваш всичко това?
— Да, д-р Василия.
— Вие двамата разбирате, че землянинът настоява да свидетелствам за характера на д-р Фастълф?
И двамата кимнаха.
— Тогава ще говоря — против волята си и след като ме вбесихте. Именно защото смятам, че дължа на този мой баща някакъв минимум уважение като към човек, който ми е дал своите гени и, в известен смисъл, ме е възпитал, не съм давала показания. Но сега ще го направя. Землянино, чуй, какво ще ти кажа. Д-р Хан Фастълф, част от чиито гени нося и аз, не се е отнасял с мен… мен… мен… като с едно отделно, обособено човешко същество. Аз не представлявах за него нищо повече от един експеримент, един обект за наблюдение.
Бейли поклати глава.
— Не ви питах за това.
Тя се нахвърли вбесено върху него.
— Вие настояхте да говоря, и аз ще говоря — и отговорът сам ще ви се натрапи. Д-р Хан Фастълф се интересуваше от едно нещо. Едно нещо. Само едно нещо. И това е устройството на човешкия мозък. Той иска да го сведе до уравнения, до преплетени диаграми, до решени загадки, като по този начин положи основите на математическата наука, описваща човешкото поведение, която ще му позволи да предсказва бъдещето на хората. Нарича я „психоистория“. Не вярвам да сте говорили с него по-малко и от час, без той да ви е споменал за това. Това е мономанията, която го е обзела.
Василия претърси лицето на Бейли с поглед и изкрещя с дивашка радост:
— Познах! Той ви е говорил за това. Тогава сигурно ви е казал, че се интересува от роботите само дотолкова, доколкото те могат да му помогнат да стигне до човешкия мозък. Интересува се от хуманоидните роботи само дотолкова, доколкото те могат да го доближат още повече до човешкия мозък. Да, и това ви е казал.