Тя млъкна и зачака със сардонична усмивка. Бейли неловко се размърда и изфъфли:
— Не е искал да прави любов с дъщеря си?
— О, не ставайте глупав. Какво значение има това? Като се има предвид, че едва ли някой мъж на Аврора познава дъщеря си, всеки, който прави любов с някоя жена, с няколко десетки години по-млада от него, би могъл… Но, няма значение, това е ясно от само себе си. — Това, което той ми отвърна — и о!, как добре си спомням неговите думи, — беше: „Глупачка такава! Ако се обвържа с теб по такъв начин, как ще мога да запазя своята обективност — и каква полза ще имам да продължа да те изучавам?“
— По това време, нали разбирате, аз вече знаех за неговия интерес към човешкия мозък. Дори следвах неговите стъпки и самата аз напредвах в роботиката. Работех с Жискар в това отношение и експериментирах с неговото програмно устройство. При това твърде успешно, нали, Жискар?
— Така беше, Литъл Мис — отвърна Жискар.
— Но можах да разбера, че този човек, когото вие наричате мой баща, не се отнасяше с мен като с човешко същество. Предпочиташе да ме гледа осакатена за цял живот, отколкото да подлага на риск своята обективност. Неговите изследвания бяха по-важни за него, отколкото моята нормалност. От този момент разбрах, какво представлявам аз, и какво — той, и го напуснах.
Мълчанието увисна тежко във въздуха.
Главата на Бейли леко пулсираше. Искаше да попита: Не можехте ли да се съобразите с егоцентризма на великия учен? Важността на великия проблем? Не можехте ли да го извините за казаното, вероятно от раздразнение, че е принуден да обсъжда неща, които не е искал да се обсъждат. Гневът на Василия в този момент не беше ли от съвсем сходно естество? Съсредоточаването на Василия върху нейната собствена „нормалност“ (каквото и да имаше предвид с това), стигаше до пълно пренебрегване на двата може би най-големи проблема пред човечеството — природата на човешкия мозък и заселването на Галактиката. Това не беше ли също толкова егоцентрично, само че далеч по-непростимо?
Но Бейли не можеше да попита нито едно от тези неща. Не знаеше, как да ги изложи така, че да прозвучат действително основателно на горката жена, нито пък беше сигурен, че щеше да разбере нейните отговори.
Какво правеше той на тази планета? Не разбираше техните нрави, колкото и да му ги обясняваха. Нито пък те разбираха неговите.
— Съжалявам, д-р Василия — уморено рече Бейли. — Разбирам, че сте ядосана. Но ако за момент оставите настрана яда си и се спрете на въпроса с д-р Фастълф и убития робот, не бихте ли се съгласили, че става дума за две различни неща? Д-р Фастълф може и да е искал да ви изследва — обективно и независимо, дори с цената на вашето щастие. И все пак, това е на светлинни години далече от желанието да се унищожи един модерен хуманоиден робот.
Василия почервеня.
— Не разбирате ли, какво искам да кажа, землянино? — извика тя. — Да не мислите, че ви разказах всичко това, само защото си мисля, че вие — или който и да било друг — се интересува от тъжната история на моя живот? Или ако щете, да не мислите, че ми е приятно да се разкривам по този начин?
Казах ви всичко това само за да ви накарам да разберете, че д-р Хан Фастълф — моят биологичен баща, както не ви писва да натяквате, — е унищожил Джендър. Разбира се, че го е направил. До момента съм се въздържала да го заявя, защото никой, освен вас, не е бил достатъчно видиотен, за да се допита до мен. И заради някакви си глупашки остатъци на уважение към този човек. Но сега, след като вие повдигнахте въпроса, аз го твърдя и, в името на Аврора, ще продължавам да го твърдя — на всички и на всеки. Официално, ако се наложи.
Д-р Хан Фастълф унищожи Джендър Панел. Сигурна съм в това. Сега доволен ли сте?
42.
Бейли гледаше ужасено обезумялата жена.
Той заекна и повтори наново:
— Нищо не разбирам, д-р Василия. Моля ви, успокойте се и помислете. Защо му е на д-р Фастълф да разрушава робота? Какво общо има това с начина, по който се е отнасял с вас? Да не смятате, че така той си връща за вашето отношение към него?
Василия дишаше учестено (подсъзнателно, Бейли разсеяно отбеляза, че макар Василия да беше дребничка като Гладиа, гърдите й бяха по-големи) и се мъчеше да овладее гласа си.