Син криеше чувствата си от нея.
— Готов съм да отида — обяви смело Дърмът.
Син наклони глава към него.
— Нека първо да говоря с Хенри.
— Мислиш, че можеш да го уговориш да е милостив към Дърмът? — попита Морна, тонът й беше пресипнал от надежда.
— Ще видя какво мога да направя.
Син отиде до Кали и обхвана страната й с топлата си ръка.
— Пожелай ми късмет.
— Пожелавам ти, Син. Знаеш, че е така.
Той наведе глава и я целуна леко по устните, след което слезе по стълбите и мина през тълпата. Кали не се помръдна, докато не го видя да напуска замъка й през малката странична порта.
Тя изтича до стената и се качи по дървените стъпала на парапета със Саймън, братята си и Макалистър зад нея. Сърцето й биеше силно, докато наблюдаваше съпругът й да приближава краля.
Настана тишина и дори самият вятър не смееше да разсее напрежението на сутринта.
Син пое дълбоко дъх, докато изучаваше английските рицари около него. Няколко, които познаваше, се намръщиха на облеклото му, но не казаха нищо, докато той бавно пристъпваше към Хенри, който го погледна любопитно.
— Хенри Плантагенет, крал на Англия, аз Син Макалистър от клана Макнийли, ви поздравявам.
Хенри не изглеждаше доволен.
— Опитваш се да ни развеселиш или да ни ядосаш с дрехите си?
— Нито едното, Ваше Величество. Тук съм, за да обясня какво се случи миналата нощ.
Хенри слезе от гърба на коня си и го приближи, така че да могат да говорят, без да ги подслушват.
— Тогава си знаел за това?
— Да. За нещастие, разбрах твърде късно, за да го спра.
Хенри кимна и го поведе по-далеч от тълпата. Двама от личните му стражи запристъпваха зад тях, но останаха на дискретно разстояние.
— Тогава знаеш, че сме дошли за Нападателя. Предай ни го.
— Не мога да направя това.
Хенри спря рязко и изви невярващо вежда.
— Да не би нашия слух, да не е наред или ти каза това, което си мислим?
Син изпъна гръб, подготвяйки се да понесе пълната тежест на гнева на Хенри.
— Макнийли е мъртъв. Беше убит в битката през миналата нощ. Тези, които останаха си научиха урока. Повярвайте ми. Вече никога няма да има нападение срещу вас от страна на Макнийли.
— Кой е новият лорд Макнийли? — попита любопитно Хенри.
— Все още не са гласували, но мога да ви уверя, че новият лорд няма да иска нищо друго от вас, освен мир.
Хенри присви подозрително очи.
— А Нападателя? Беше ли убит и той миналата нощ?
Син остана смълчан. Излъжи, проклет да си, излъжи. Ако кажеше на Хенри, че Нападателя е мъртъв, тогава въпросът щеше да приключи. Незабавно. Но той никога преди не беше лъгал Хенри.
Можеш да я имаш завинаги. Никой никога няма да разбере.
Но щеше да е изградено на лъжа.
Какво бъдеще щяха да имат, ако знаеше, че е измамил самия човек, дал му свободата?
Не, не можеше да направи това. Отказваше. Всичко, което някога бе имал на този свят, беше честта му и никой нямаше да му я отнеме.
— Нападателя е свършен — просто каза Син.
— Но мъртъв ли е?
Син поклати бавно глава.
— Тогава го искаме. Сега.
Син затвори очи при думите, които знаеше, че Хенри ще каже. Заставайки срещу краля си без страх или разкаяние, той отговори бавно:
— Тогава ще трябва да минете през мен.
Хенри се подсмихна и го погледна.
— Да не си луд?
— Не, Ваше Величество. Но съм честен.
Хенри ахна невярващо.
— Ще умреш ли на негово място?
— Ако се налага.
— И ако той нападне внезапно след твоята смърт, ще си се жертвал за нищо.
— Той няма да напада повече. Знам го.
Гняв затъмни лицето на Хенри. Това беше изражение, което Син познаваше прекалено добре.
Син призова остатъка от приятелството им, докато говореше на краля.
— Ще подпиша пълно признание за измяна, твърдейки, че аз съм бил онзи, който ви е нападал още от самото начало. Враговете ми в двора на драго сърце ще повярват в това и вие ще имате вашият Нападател за публична екзекуция. Всичко, за което моля, е вашата честна дума, че няма да отмъстите на Макнийли веднага след като ме няма.
— А ако откажа?
— Ще изгубите авторитета си и аз ще се бия с вас с всяка частица от способностите си.
Очите на Хенри показаха уважението му при тези думи. И двамата знаеха, че Син няма равен в битка. Дори и Хенри.
— Много добре тогава, обявяваме ви за Нападателя.
— Имам ли думата ви, Хенри? Ще оставите ли Макнийли на мира?
— Да, стари приятелю. Давам ви думата си, че докато те се въздържат от по-нататъшни нападения срещу хората ми, ще ги оставя на мира.
Син кимна. Хенри можеше да е много неща, но той също беше мъж на честта.