— Няма да вземаме заложници — изрева Хенри, след което нареди на хората си да се подготвят.
Напрежението на момента достигна кулминацията си.
Внезапно Юън избута Дърмът напред.
Момчето се препъна, след което се закрепи на крака. Той погледна Юън, който изглеждаше невинен сякаш се опитваше да разбере кой го беше бутнал.
Изпъвайки се, Дърмът бавно тръгна към Хенри.
— Дърмът — извика Кали, — върни се обратно.
— Не, сестро — каза момчето, без да поглежда назад. Той задържа погледа си върху Хенри, сякаш се страхуваше, че ако погледне настрани, ще изгуби куража си. — Време е да престана да се крия зад другите и да поема отговорност за себе си.
Дърмът спря пред Хенри.
— Аз съм Нападателя. Аз бях този, който поведе мъжете си срещу вас.
По изражението на Хенри, Син можеше да отгатне мислите му. Беше доста неочаквано да научи, че през цялото време му се е пречкало едно наполовина пораснало дете.
— Та ти си само момче.
Дърмът кимна.
— И глупаво при това. Все пак, не мога да позволя невинен мъж да умре заради мен.
Хенри беше поразен.
— Трябва ли честно да повярваме, че дете е повело армия?
Син шумно прочисти гърло.
Хенри се извърна на седлото, когато си спомни всички битки, които Син беше водил и спечелил в негово име, когато беше две години по-малък от Дърмът.
Кралят погледна към Син, после върна вниманието си отново на Дърмът.
— Добре, това обяснява защо Син не искаше да те издаде. Никога не може да остави момче да страда. — Хенри махна с ръка в посока на Син. — Освободете графа.
— Ваше Величество — каза Син, когато един от стражата сряза въжето на китките му, — знаете, че не мога да ви позволя да го убиете.
Хенри настръхна сякаш беше ужасно обиден от тези думи.
— Ние не сме толкова безчувствен крал, нито мъж, че да се унижим като убием дете. Мили боже, представи си неудобството, ако светът разбере, че обикновено дете е извършило нещо подобно. — Хенри се огледа наоколо към двадесетте си стражи. — Ако някой спомене и дума за това, ще изтръгнем езиците ви.
Стражите преглътнаха шумно.
Хенри се изправи и погледна отново към Дърмът.
— Но той не може да бъде оставен да скита из областта свободно.
— Какво предлагате? — попита Кали, придвижвайки се по-близо до брат си.
— Той остава под кралски грижи докато стане на двадесет и пет години.
Лицата на Кали и Дърмът пребледняха.
— Саймън? — извика Син, знаейки един-единствен начин да се съгласи с условията на Хенри. Той разтриваше ръцете си, за да възвърне кръвообращението им, докато вървеше бавно към жена си.
Това, което наистина искаше да направи бе да се затича, но макар напрежението в тълпата да беше по-малко, мъжете около него бяха все още предпазливи и готови за битка и не искаше някой да сбърка относно намеренията му.
— Мислиш ли, че Дрейвън може да приеме нов оръженосец в дома си?
По лицето на Саймън бавно се разля усмивка.
— Да, ще го направи.
Син кимна с благодарност, после се обърна към Хенри.
— Това приемливо ли е за вас, Ваше Величество?
— Да — отвърна Хенри и очите му бяха пълни с облекчение. — Вярвам, че лорд Дрейвън ще бъде способен да вкара момчето в правия път. А вие, лейди Леърд, намирате ли това за приемливо?
Кали се усмихна.
— Намирам го, Ваше Величество.
— Дрейвън? — попита Дърмът. — Кой е този мъж?
Син спря пред жена си и обхвана лицето й в длани, докато гледаше в тези зелени очи.
— Той е брат на Саймън и мой приятел — отвърна и погали страните й с палци, докато плъзваше поглед към устните й.
Кали потрепери от изражението върху лицето на Син. Очите му бях пълни с толкова обич и признателност към нея.
Тя беше ужасена във всеки момент от неговото пленничество, че няма да успеят да пристигнат навреме или че Хенри ще ги принуди да се бият.
Сега, когато той стоеше пред нея, тя се чувстваше като най-щастливата жена, на света.
Изправи се на пръсти и се наведе към него.
Той прие поканата й. Притискайки я към себе си, Син я целуна силно и страстно.
Оглушителни поздравления прозвучаха от събралите се.
Кали отпусна тежестта си върху съпруга си, изпълнена с радост. Той беше в безопасност и получиха мира си.
Син усети вкуса и почувства устните й. Не го интересуваше дори времето да спреше в този момент. Всичко, което имаше значение беше любовта, която изпитваше към жена си.
И фактът, че най-накрая имаше дом и хора, които го приемаха.
Братята му и Саймън се събраха около тях и той неохотно се отдръпна от устните на Кали.
Хенри слезе от коня и тръгна към тях. Очите му бяха развеселени, докато оглеждаше Кали.