Може би все пак имаше някакъв шанс за тях двамата…
Не, Син. Дори не си го и помисляй. Не си го помисляй въобще. Това е илюзия. Краткотраен миг. Рано или късно истината ще излезе наяве и тя ще те намрази.
С натежало сърце той слушаше, докато свещеникът ги свързва един с друг.
Щом церемонията приключи, Хенри ги поведе към голямата зала, където бе приготвено цяло угощение. Помещението бе пълно с навъсени благородници, които гледаха Кали със съжаление, а Син — с открита омраза.
Той се спря, докато оглеждаше хладната стая. Нямаше съмнение, че никой не се радваше на присъствието му досега, но в случая ставаше дума за нещо повече от обикновената резервираност и презрение, които придворните често му засвидетелстваха.
Един от фелдмаршалите на Хенри се приближи. Стар мъж в доста напреднала възраст, който носеше безупречно сива туника и имаше вид на лош предвестник.
Той се поклони ниско пред краля и охраната му.
— Простете, Ваше Величество, но изглежда Роджър, граф Уорингтън, е намерен убит в килията си тази сутрин. — Подозрителният поглед на мъжа се спря върху Син. — Гърлото му е прерязано.
Покрусени порицания се разнесоха сред тълпата.
Син се скова при тази новина. Чу как Саймън си пое рязко въздух зад гърба му и усети ръката на Каледония да охладнява.
Осъден без съдебен процес. Колко типично.
Взря се безизразно в тълпата, изкушен да се сниши и да започне да тича наоколо като подивяло животно, подобно на някой примат. В края на краищата, точно това очакваха от него.
— Имало ли е свидетели? — попита Хенри.
Погледът на фелдмаршала отново се спря върху Син.
— Няма, Ваше Величество. Сякаш призрак се е появил, а после е изчезнал — отвърна, използвайки наименованието, което най-често се свързваше с престъпленията на рицаря.
Въпреки здравия си разум, Син погледна към Кали. Сурово, намръщено изражение помрачи лицето й, докато слушаше разговора между Хенри и фелдмаршала.
Когато погледът й се преплете с неговия, той очакваше да го осъди, като останалите.
— Той е мъжът, който се опита да те убие миналата нощ?
— Точно така, мадам.
Син усети ръката й да става още по-студена. По-лошо — почувства как потрепери.
Стомахът му се сви. Очакваше останалите да си помислят най-лошото за него, но поради някаква причина го притесняваше неимоверно фактът, че и тя може да го направи.
— Ще се наложи да разследваме случилото се — каза Хенри. — Засега имаме сватба…
— Убиец!
Думата отекна в залата.
Със зачервено лице и блеснали в сълзи очи, благородничката се приближи до Син с тихото достойнство на кралица. Дългата й, червена рокля бе в ярък контраст с черните й коси и тъмни очи. Имаше нещо странно познато в тази жена.
Непознатата спря пред Син и му отправи кръвнишки поглед, изпълнен с толкова омраза, че Кали се зачуди как взорът й не го накара да се разтвори пред очите й.
Съпругът й не помръдна, докато измерваше жената със също толкова презрителна усмивка.
— Проклет да си, задето уби сина ми. Иска ми се да беше умрял в утробата ми — изрече жестоко благородничката. — По-добре да се бях самоубила, вместо да родя чудовище като теб.
Кали ахна, когато осъзна, че това беше майката на Син и точно приликата му с нея бе онова, което забеляза, докато дамата прекосяваше залата…
Което означаваше, че мъжът, който се бе опитал да го убие миналата нощ, беше собственият му брат. Колената на младата жена омаляха при тази мисъл.
— Благодаря ти, майко — отвърна стоически Син. — Както винаги, оценявам високо милите ти пожелания.
С убийствен поглед в черните си очи, тя го зашлеви силно през лицето, разрязвайки бузата му.
Син отново не помръдна. Даже не трепна. Дори когато майка му завъртя пръстена около пръста си с омразен жест, за да покаже на всички, че е разранила бузата му нарочно.
— Настоявам за справедливост — извика жената, обръщайки се към Хенри. — Искам това копеле да плати за стореното.
— Нима ще осъдите на смърт собствения си син, графиньо?
Сълзи се спуснаха по бузите на дамата, докато се бореше с риданията си.
— Аз нямам син. Единственият ми син умря от ръката на отвратителен убиец. — Вдигайки длани, готова да дере, тя се впусна към Син, който я улови за раменете и я задържа назад. — Искам те мъртъв! — изпищя в лицето му. — Ти си жалък и противен. Кълна се в бога, трябваше да те убия в мига, който се роди.
С празен поглед, Син отново не каза нищо, докато й пречеше да го одраска.
Хенри нареди на стража си да изведе обезумялата жена от стаята и да я придружи до покоите й.
Кали се приближи до съпруга си и посегна да докосне кървящата рана върху бузата му.