— Случайно тази дама е моя съпруга. Съветвам те да й покажеш нужното уважение.
Негово Величество завъртя очи.
— Не отново. Ще ти направя услуга и ще пусна по петите си раздразнен лъв. Моля те не ми казвай, че ще постъпиш като Томас Бекет и ще се обърнеш срещу мен.
— Познаваш ме по-добре.
— Мислех, че познавам и него добре, а въпреки това виж как сгреших — Хенри се загледа в него подозрително за няколко секунди. — Между другото, ако все още имаш намерение да осуетиш този брак с някакъв трик, помисли отново. На сутринта искам доказателство за консумацията му.
Син повдигна вежда при тези думи.
— Не ми казвай, че желаеш да присъстваш на събитието.
— Не особено. Вече потвърдих, че тя е девствена. Ако на сутринта няма кръв, ще наредя на лекарите си да я прегледат отново. Ще е най-добре девствеността й вече да я няма.
Рицарят му отправи отегчен поглед.
— Продължаваш да ми говориш, сякаш ме е грижа дали ще живея или ще умра. Нямаш истинска власт над мен, Хенри, и го знаеш. Единственото, което ни свързва, е клетвата ми за вярност към теб.
Кралят присви очи.
— В разногласия сме още откакто за пръв път повдигнах темата. Нямам желание да се боря с теб. Просто искам този въпрос уреден. Нужен ми е силен и в същото време безпристрастен съюзник в Шотландия. Ти си идеален, да се смесиш с нейните хора и да поддържаш мира. С теб и клана Макалистър, северните ми граници ще са добре подсигурени, което ще ми даде възможност да изстържа Филип от подметката си. Ако бракът не бъде консумиран, то тя ще може да разтрогне договора още щом се прибере у дома си.
— Наясно съм, Хенри.
— Тогава защо правиш нещата по-трудни, отколкото е нужно?
Син нямаше представа. Просто усещаше дълбоко в себе си, че ако консумира брака си с Каледония, тогава той ще е завинаги. А последното, което искаше, бе да свърже жена като нея, с мъж като себе си. Струваше му се глупаво и жестоко.
— Много добре — отстъпи накрая. — На сутринта ще имаш своето доказателство.
Кралят се усмихна.
— Тогава те оставям на невестата ти.
Докато Хенри напускаше параклиса, Син се взираше с копнеж в документите, които Негово Величество носеше под мишница. Как му се искаше да може да заличи този ден.
В действителност не го беше грижа какво мислеха всички останали за него. Но определено беше от значение какво мислеше Кали. Не желаеше да вижда как очите й потъмняват от подозрение или по-лошо — омраза.
Пое си дълбоко дъх, след което се насочи към вратата и се приготви да посрещне присъдата й.
Сърцето на Кали биеше силно, когато се отдръпна от вратата само секунди преди Хенри да я отвори със замах. Направи бърз реверанс пред краля, докато той я подминаваше, след което зачака нетърпеливо да види съпруга си.
Значи Син не бе извършил това убийство.
Тази новина й донесе повече облекчение, отколкото някога би помислила за възможно.
Той далеч не беше невинен, но поне в това нямаше пръст.
Когато съпругът й прекрачи прага, тя го дари с най-сияйната си усмивка.
Смущение помрачи тъмния му поглед, докато изучаваше тълпата, която го гледаше сякаш е най-низшата форма на живот и недостоен да споделя земята под краката им. Но нея не я беше грижа какво мислят останалите. Нека се заблуждават, щом така искат.
Сърцето й подскочи при вида на засъхващата кръв върху бузата му. Раната вече бе придобила лилав оттенък и бе загрубяла. Вероятно го болеше. Грозна сянка върху един толкова красив мъж.
Кали вдигна ръка, за да го докосне.
— Позволи ми…
Той се отърси от допира й и излезе от залата.
Младата жена преглътна буцата в гърлото си при тази проява на грубост от негова страна. Какво го бе накарало да се държи така?
Решена да разбере, тя тръгна след него.
Настигна съпруга си надолу по коридора, където слугите се суетяха и стараеха да стоят колкото се може по-далеч от него.
— Къде отиваш?
Син се спря при звука на мелодичния глас зад гърба си. Тя го беше последвала?
Обърна се и я откри точно зад себе си, прихванала нагоре полите си, за да успее да се нагоди към доста по-широките му крачки. Слабите й глезени бяха изложени пред погледа му и от гледката кръвта му закипя. Дори плейдът, който тя носеше, напомняйки му за родословието, което той презираше, не успя да намали желанието му да предяви претенциите си към тази дама.
Неговата съпруга.
Истината го разкъса.
— Искам да бъда сам — отвърна по-сурово, отколкото бе имал намерение.
— Ех, колко удобно? — гласът й натежаваше от саркастично неодобрение. — Днес е нашият сватбен ден, а ти искаш да го прекараш сам. Добре тогава, наречи ме подметка и да приключим въпроса.