Той се смръщи при думите й.
— Моля? Как да те нарека?
— Подметка — посочи Кали към краката му. — Сещаш се, незначителната материя, върху която стъпваш, без да се замисляш. Това съм аз за теб, нали?
Не би се шокирал повече дори ако се беше изплюла в лицето му. Как е могла въобще да си го помисли, след като за него тя бе късче от самия рай? Не можеше да си представи по-благородна и безценна жена, макар да имаше един-два по-неприятни навика.
— Още не си доживяла да се държа с теб като с нещо незначително.
— Още, казваш. С което намекваш, че непременно ще настъпи подобен момент.
— Нямах и това предвид.
— Нямаше ли?
— Не.
Тя вдигна поглед към него с безгрижна усмивка, извиваща ъгълчетата на устните й и дяволит блясък в светлите й зелени очи.
— Тогава, все пак знача нещо за теб.
Повече, отколкото можеше да си представи.
— Всичко това игра ли беше?
Кали поклати глава.
— Не беше игра. Просто исках да говориш с мен.
Пристъпи напред и докосна ръката му.
Син се вгледа в нежната длан върху бицепса си и му коства целия самоконтрол, за да не я притисне към себе си и да не потърси устните й със своите. Или да я вдигне на ръце и да изтича към стаята им, където би могъл да се изгуби в сладката мекота на тялото й.
— Зная, че си бил сам през по-голямата част от живота си — каза тя нежно. — Но сега сме женени. Без значение как това се случи, аз напълно възнамерявам да следвам брачните си клетви. Ще бъда твоя съпруга, Син, ако ми позволиш.
Точно там се коренеше проблемът. Той не знаеше дали би могъл да й позволи. Всеки пък, когато се разкриеше пред някого, го нараняваха. През годините свикна да се затваря в себе си и да не предоставя подобна власт на никого.
Наложи му се да изключи сърцето и емоциите си и да се научи просто да съществува.
Единствено така можеше да постигне мир в живота си.
А сега тя искаше да промени всичко това. Бе жадувал за любов и приемственост толкова дълго, че вече не смееше да се отвори за каквато и да било нежност. Тя щеше да го унищожи.
— Имам нужда да остана сам за малко — каза й с по-нежен тон. — Моля те.
Кали отдръпна ръката си.
— Ще те изчакам, докато си готов.
Това бе най-милото нещо, което някога му бяха казвали. Трогнат до степен, противоречаща на всякакви обяснения, той се обърна и бавно закрачи към конюшните.
— Не съм сигурен дали ще успеете да достигнете до сърцето му, милейди.
Кали ахна разтревожено и когато се обърна, видя Саймън да се приближава към нея.
— Подслушвахте ли?
— Само малко.
Тя се усмихна на искрения му отговор.
— Къде е Джейми?
— Елфа го отведе в стаята ви. С нея ще го наглеждаме вместо вас двамата тази вечер.
— Благодаря ви.
Той кимна.
Когато понечи да си тръгне, Кали го спря.
— Саймън, има ли нещо, което можете да ми кажете, за да ми помогне със Син?
— Той е суров мъж, но справедлив. Никой, включително аз, не познава наистина съпруга ви, милейди. Син си е просто Син. Не моли за нищо и разчита единствено на себе си. Ако съществува начин, с който да достигнете до сърцето му, аз не го зная. Знам само, че няма да ви е лесно. Но ако желаете да опитате, с удоволствие ще ви помогна.
— Вие сте добър човек, Саймън.
Рицарят се засмя с глас при тези думи.
— Вече няколко красиви жени ми го повтарят, но въпреки това се оказват омъжени за друг. Вероятно трябва да опитам да бъда лош и може би тогава най-накрая ще се прибера у дома с прелестната дама.
Тя му се усмихна.
— Съмнявам се, че можете да бъдете лош.
Млада прислужница ги приближи плахо откъм единия край на коридора. Кали я поздрави.
— Простете, милейди — отвърна нервно момичето, докато правеше реверанс пред тях. — Моята господарка ми нареди да ви донеса това. То е сватбен подарък.
Кали взе малката кутийка от треперещите ръце на девойката.
— От кого е?
— Графиня Радърингтън.
— Майката на Син — поясни Саймън.
Кали се намръщи. Защо ще й изпраща дамата подарък? Нямаше никакъв смисъл, предвид държанието й към Син.
Изпълнена с любопитство, младата жена отвори кутийката и видя малка бутилка.
— Какво е това, дявол го взел? — попита Саймън.
Мислейки, че е парфюм, Кали отвори капачето и подуши течността. Разпозна отвратителната миризма мигновено. Дължеше се на растението, което майка й използваше, за да се отърве от мишките и другите неприятни гадини в голямата им зала. Беше бутилка с отрова.
Глава 7
Кали се поколеба пред вратата на дневната, където двама пазачи стояха от двете й страни, за да се уверят, че графинята няма да напусне покоите си отново. Но колебанието й бе мимолетно. Гневът й нарасна и тя премина между двамата мъже, отвори вратата със замах и след това я затръшна. Графинята ахна стреснато и я погледна от мястото си на леглото, когато Кали връхлетя в стаята й непоканена.