— Какво трябва да означава това? — попита тя, докато вървеше към леглото, за да връчи на графинята бутилката с отровата.
Дамата избърса сълзите от очите си и си пое накъсан дъх, като не обърна внимание на бутилката. Повдигна царствено брадичката си, докато играеше с краищата на възглавницата в скута си.
— Реших, че ще ви потрябва за тази вечер. За вас или за предпочитане за него. По един или друг начин ще ви спаси, и няма да ви се наложи да приемете такова отблъскващо чудовище в леглото си.
Кали беше поразена. Какво, по дяволите, си мислеше тази жена?
— Как можете да говорите така за собствения си син?
Графинята се вцепени, а в тъмните й очи се разгоря пламъкът на лудостта.
— Той не е мой син. Това копеле унищожава всичко, до което се докосне. Винаги го е правил. Ако сте достатъчно разумна, ще изпиете отровата и ще си спестите години на несметно страдание в ръцете му.
Омразата на графинята към Син озадачи Кали. Какво ли бе причинил на майка си, за да заслужи такава необуздана ненавист.
— Защо го мразите толкова? Какво е направил?
— Какво е направил ли? — изпищя графинята, изправи се от леглото и захвърли възглавницата на пода. — Съсипа живота ми. Отвратителният му баща ме прелъсти, когато бях още дете. Прекарах една нощ с него, за която никой не трябваше да разбере. Вместо това забременях. Когато баща ми разбра, полудя от ярост. Пребиваше ме от бой и всяко нормално дете би загинало в утробата ми. Но не и той. Той е син на дявола. Оцеля дори след като изпих отвари, които трябваше да го убият.
Кали изпита силна болка, докато слушаше. Омразата й към Син беше неописуема.
— Когато се роди — продължи графинята, — едва не ме уби. Кървях толкова силно и беше чудо, че оцелях. Когато се опитаха да ми го дадат, за да го подържа, не можах дори да го погледна. Така че наредих на слугинята ми да му намери дойка и веднага го изпратих при баща му.
— Изпратили сте новородено бебе на път, часове след раждането му?
— Часове? Направих го, веднага щом тялото ми го изхвърли.
Кали не можеше да диша, докато болката я връхлиташе. Представяше си ясно образа на изоставеното новородено. Как може някой да е толкова жесток, запита се тя.
По-лошото бе, че не откриваше следа от разкаяние или угризение по лицето на майка му. Тя беше уверена, че е постъпила правилно. И предизвикваше Кали да я разбере.
Ярост и омраза горяха в очите на графинята.
— Мъжът, за когото исках да се омъжа, отказа да ме има, след като съм родила детето на друг и в ожесточението си, баща ми ме омъжи за човек, по-стар от него самия.
— Нищо от случилото се не е по вина на Син.
— Напротив! Ако не се бе родил, нищо от това нямаше да се случи.
Огънят в очите й свидетелстваше, че преживява отново миналото.
— Изпратих го на баща му, смятах, че съм се отървала от него. Тогава, години по-късно, той се появи в двора и клюките отново започнаха. Трябваше да живея с този позор ежедневно. Хората шепнеха зад гърба ми. Обсъждаха и петняха репутацията на скъпия ми син Роджър. Съпругът ми беше набожен човек и ме накара да нося власеница[12] под роклите си от този ден до смъртта му. Бях унижена и принудена постоянно да прося покаяние. И сега това чудовище отне единственото хубаво нещо в живота ми. Само Роджър имаше значение за мен. Той беше единственият, който правеше отвратителния ми живот щастлив.
Кали съчувстваше на мъката на жената и искаше да може да облекчи болката, която й бе причинила смъртта на сина й. Но нищо от това нямаше да промени стореното от нея на големия й син, който е бил просто бебе, нуждаещо се отчаяно от майчина любов.
— Син не го е убил.
— Вие сте глупачка, ако вярвате на лъжите му.
Кали потупа съчувствено ръката на графинята, желаейки да каже нещо, което да облекчи страданието й. Но не можеше да направи нищо, което да я накара да го приеме или да се почувства по-добре. Случилото се бе трагедия. Кали поклати глава и й върна бутилката с отровата.
— Милейди, много съжалявам за загубата ви — каза тя, обърна се и тихо напусна стаята.
Син прекара целия ден в езда. Отправи се на юг, оставяйки Лондон зад гърба си. Притежаваше земи из цяла Англия, Нормандия и Утремер. Замъци, толкова могъщи, че дори цялата армия на Хенри не можеше да ги превземе. Никой не го бе побеждавал в битка. Можеше да унищожи нации, ако поискаше.