Нямаше причина да се върне в Лондон или при жена си. Никаква.
Нямаше друго основание, освен факта, че харесваше усещането за ръката й, поставена на рамото му. Или смеха, който красеше ярките й зелени очи и трапчинката, която се появяваше на бузата й, когато говореше.
Син затвори очи, когато нерешителността го разкъса на парчета.
Тази вечер Кали можеше да бъде негова. Можеше да я обладае отново и отново, докато не се изпоти и измори, докато и двамата не издъхнат от изтощение. Тя не би отрекла правото му да притежава тялото й. Не би го отблъснала с отвращение и страх. Не се съмняваше, че за първи път в живота си, можеше да получи любов и утеха.
Син затвори очи и се опита да си представи един свят, в който някой наистина го иска. Свят, изпълнен от единствената жена, която щеше да му се усмихне, докато се приближава към нея. Жена, чието лице ще се озарява от щастие в негово присъствие.
Беше ли възможно?
Кали искаше да бъде негова съпруга. Можеше ли той да бъде неин съпруг?
Би могъл да опита.
Да, би могъл да направи това. С малко по-олекнало сърце, той обърна коня си и се отправи към Лондон.
Седейки пред прозореца, с вечеря сервирана на малката масичка пред нея, Кали наблюдаваше залязващото слънце. Съпругът й все още не се беше появил. Бе я оставил преди часове и никой не знаеше къде се е запътил или кога ще се върне.
Ако изобщо се върнеше.
Чу вратата да се отваря и с надеждата, че е Син се обърна, за да види как Елфа влиза в стаята с тъжни очи.
— Все още не се е върнал, милейди.
Кали събра вечерята, която се бе надявала да сподели със съпруга си. Разгневи се, докато се взираше в празния поднос пред себе си. Това беше първата й брачна нощ. Как смееше да се отнася така с нея. Как можа да й отдели толкова малко внимание. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Бе се отнесла към него мило и сърдечно. Показа му само уважение, а той дори не си направи труда да се появи за вечеря.
Щеше да го разбере, ако се нуждаеше от време насаме, но не проумяваше желанието му да се дави в самосъжаление, оставяйки я гадаеща къде може да е отишъл и кога щеше да се върне, ако изобщо възнамеряваше да го направи, сякаш Кали бе едно нищо.
В името на всичко свято, тя отказваше да остане тук и минута повече, чувствайки се така нежелана и жалка. Щом не я искаше, добре. Тя не възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в опити да му угоди, когато беше очевидно, че искаше всички да го мразят.
— Къде е Саймън? — попита тя Елфа.
— В стаята си, с Джейми.
— Би ли наглеждала Джейми за кратко. Помоли Саймън да дойде при мен.
Елфа изглеждаше объркана, но не се поколеба с отговора си.
— Да, милейди, с удоволствие.
Кали се изправи, когато прислужницата я остави, бързо изми лицето си и се погрижи за външния си вид.
На Саймън не му отне много време, за да се присъедини към нея. Въпреки това, докато го чакаше, Кали успя да изпие две чаши с вино.
— Мога ли да ви помогна, милейди?
— Да, Саймън. Чух музиката отдолу и тъй като съпругът ми предпочита да ме пренебрегва, ще оценя, ако ме придружиш до залата, за да мога да се насладя на сватбената си нощ.
Кали видя колебанието, което се изписа по лицето му.
— Моля те, Саймън! В противен случай просто ще стоя тук и ще се ядосам дотолкова, че бих могла да го нараня физически.
Рицарят се засмя на думите й.
— Мисля, че ще се радвам да го видя — каза той, но я придружи до залата.
Кали реши, че ще се наслади на тази нощ. Отдавайки се на вино и музика, тя танцува със Саймън, докато главата й се замая.
Син влезе в покоите на жена си, но се закова на място. Нямаше и следа от нея. Студена вечеря, едва докосната, почиваше на масата пред прозореца.
Къде беше тя?
Той се намръщи и огледа стаята в опит да разбере в какво настроение е била, преди да си тръгне.
Със сигурност не би избягала сега, след като се бяха оженили. Беше му казала, че ще изчака.
Остра болка прониза гърдите му, когато през ума му мина мисълта, че е избягала от него. Беше толкова силна, че отне дъха му. До този миг дори не бе осъзнал силното си желание да я види, когато пристигне, да я намери тук с гостоприемна и приветстваща усмивка на лицето. Удивен от откритието си, той слезе долу, за да открие Саймън и да разбере дали знае нещо за Кали.
Голямата зала беше пълна с хора. Музика, гласове и смях отекваха навсякъде сред тази лудост. В центъра танцуваха двойки, хора се бяха наредили пред масите, препълнени с храни и напитки, докато други стояха на групи до стената.
Всеки път, щом Син се приближеше до някоя от тях, разговорите секваха и хората се взираха в него с отвращение, изписано по лицата им. И веднага щом ги подминеше, навеждаха глави и започваха да шептят по негов адрес.