— Така е по-добре — каза той и придърпа завивката върху нея. Прие случилото се като знак. Нямаше никакво право да я притежава.
Тя заслужаваше почетен рицар. Мъж като Саймън. Някой, който можеше да я обича и да й даде децата, които толкова искаше. Сърцето му се сви при мисълта, че никога не би могъл да бъде безгрижният мъж, който ще се смее заедно с нея и ще сподели спокойния й живот.
Така да бъде. Щеше да се вслуша в тази поличба. Щеше да се задоволи с това да я види в дома й, при семейството й, докато разкрива шотландските разбойници и ги наказва за престъпленията им.
И все пак, докато я наблюдаваше как спи, дълбоко в сърцето му се появи горчива болка, която го накара да пожелае да бъде друг мъж. По-достоен мъж.
Син легна до нея и я придърпа в прегръдката си. Просто щеше да я подържи за известно време, преструвайки се, че имат общо бъдеще. Преструвайки се, че може да й предложи нещо, което си струваше.
Кали се събуди със свирепа болка в главата. Стенеща, тя отвори очи и потрепери от ярката дневна светлина, която изпълваше стаята. Вратата се отвори, изпращайки нови болезнени пристъпи към черепа й.
— О, моля те стъпвай тихо — въздъхна тя.
— Извинете ме, милейди — прошепна Елфа, — но Негова светлост ви чака долу, време е да отпътувате за Шотландия.
Кали се изправи рязко и въздъхна тежко, когато бе връхлетяна от нова болка.
Беше омъжена и се прибираше у дома.
Огледа стаята, но нищо не издаваше, че мъжът й е бил тук. Неясни образи се завъртяха в ума й, докато се опитваше да си припомни предишната нощ.
Смътно си спомняше, че Син бе ядосан, когато я потърси и че я отнесе в стаята й. Последният й ясен спомен беше как докосваше гърдите му.
Елфа се приближи с кърпа в ръка.
— Милейди, приготвих ви ваната. Реших, че ще искате да се изкъпете, преди да се отправите на дългото пътуване.
— Благодаря ти, Елфа — прошепна Кали и избута завивките настрани. Сърцето й спря, когато видя окървавените чаршафи. Елфа ахна и се прекръсти.
— Мили Боже, милейди, добре ли сте? Господи, през целия си живот не съм виждала нещо подобно. Време ли е за месечното ви неразположение?
Кали поклати глава, но дори и да беше, тя никога не кървеше така. Целите й бедра бяха покрити с кръв.
— Най-добре се движете бавно, милейди — каза Елфа и й помогна да се изправи. — Чувствате ли се добре, боли ли ви?
— Добре съм, с изключение на болката в главата ми.
Кали уви плейда около тялото си и се отправи към ваната в съседната стая. Кръвта в леглото я обезпокои. Какво ли я бе причинило.
По нищо не личеше да е наранена. Не беше толкова наивна да вярва, че жените кървят така всеки път, когато правят любов с мъжете си.
Какво ли се беше случило?
Странно, много странно.
Син се намръщи, когато влезе в голямата зала. Всички се втренчиха в него доста особено. По-особено от обикновено. Не можеше да разбере погледите им, докато Саймън не се присъедини към него.
— Какво си направил снощи на Каледония? — попита той.
Син грабна свежа ябълка от подноса на една от масите и го поведе към стълбището.
— Нищо — отговори той.
— Не си я убил в леглото си?
Син се спря и се вгледа в приятеля си.
— Що за въпрос е това?
— Не се сърди на мен. Това е история, с която всеки се шегува тази сутрин. Изглежда, че Хенри е наредил на Елфа да му занесе чаршафите от стаята ви. Сега, всеки си мисли, че трябва да си отрязал главата й, за да има толкова кръв по тях.
Син стисна зъби и не отговори. Никога преди не бе спал с девственица, така че в усилията си да докаже, че е правил любов с жена си, той поряза собствената си ръка и използва кръвта, за да изцапа чаршафите. Очевидно бе прекалил с количеството.
— Е, какво се случи? — настоя Саймън.
Син не му отговори, загледан в стълбището, по което слизаха Кали и Джейми. Върху жълтата си рокля, отново бе облякла плейд. Косата й бе сплетена на две плитки, които се спускаха покрай лицето й, а страните и очите й блестяха.
Кали отне дъха му и го накара да копнее, да завършат онова, което бяха започнали предишната нощ.
Когато го видя, тя се усмихна с усмивка, която моментално го възпламени. Възбуди го. И му припомни съвсем ясно, че бе заспала, преди той да изпита каквото и да е облекчение.
— Добро утро, съпруже.
Син се сви, когато чу думата.
— Милейди, как се чувствате?
— Като изключим болките в главата ми, всичко е наред. Ами вие?
Той огледа придворните, които се взираха в нея, сякаш бе призрак.
— Никога не съм се чувствал по-добре, милейди.
Усмивката й се разшири.
Джейми притича покрай него, за да покаже на Саймън шепа мъниста.