— Веднага ли тръгваме? — попита Кали.
— Мислех, че това е желанието ви.
— Да, колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Тогава да вървим. Всичко е готово и опаковано.
Кали се пресегна да хване ръката му, но той се отдръпна. Обезсърчена, тя си пое дълбоко въздух и го последва през коридора към вратата. Хенри ги срещна пред замъка с мрачно лице.
— Бъди внимателен — каза той на Син. — Не искам следващата седмица да ми върнат главата ти.
Син кимна и след това помогна на Кали да се настани върху коня си. Когато посегна към Джейми, кралят го спря.
— Момчето остава тук като гаранция, че нищо лошо няма да ти се случи.
Джейми изпищя отрицанието си. Кали отвори уста да отговори, но бе изпреварена от Син:
— Момчето тръгва с нас.
— Полудя ли? — попита Хенри. — Без детето няма гаранция за безопасността ти.
— Момчето тръгва с нас — остротата в гласа на Син, изненада Кали. Тя се съмняваше, че Хенри би позволил на друг, освен на съпруга й, да използва подобен тон, без да го окове във вериги.
— Уверявам ви — продължи Син по-спокойно. — Мога да се изправя срещу самия дявол, но няма да оставя тук едно невинно момче, незащитено.
Хенри се вцепени.
— Обиждаш ни, ако си мислиш, че ще позволя наш повереник да…
Лицето на Син бе безизразно, когато отвърна на краля:
— Веднъж бях ваш повереник, господарю.
Вината проблесна в очите на Хенри, преди да успее да я прикрие.
— Добре тогава, вземи го щом искаш.
Без да отговори, Син вдигна Джейми. Момчето обви ръце около врата му и го задържа в здрава прегръдка. Кали видя объркването в очите на рицаря.
— Харесвам те, въпреки че си английско куче — каза Джейми, отдръпна се леко назад и потупа леко Син по главата. — Ти си ми любимец. Е, ти и Саймън.
Син се усмихна криво.
— Тогава предполагам, че трябва да ти благодаря.
Джейми се ухили, когато рицарят го постави на коня му.
Без друг коментар Син се качи на седлото си. Хенри пое юздите на коня му и погледна нагоре към него.
— Искаме думата ти, че ще изпратиш бележка в момента, в който пристигнеш в замъка на Макнийли и всяка седмица след това. Не я ли получим, ще изпратим армия, за да установим благополучието ти.
Син изглеждаше повече от развеселен.
— Всичко ще е наред.
Кралят кимна за сбогом и групата им се отдалечи.
Син ги поведе, докато Саймън и Джейми яздеха рамо до рамо с Кали. За щастие нямаха много багаж. Изглежда Саймън и Син не се нуждаеха от нищо друго, освен от дрехите на гърба си, а когато бяха отпътували, за да посетят леля й, Кали и Джейми бяха опаковали малко вещи. Но Кали така или иначе вече знаеше, че съпругът й не е типичният англичанин, който се нуждае от пълния си антураж през цялото време.
Те яздиха през по-голямата част от деня, преди да спрат, за да хапнат. Веднага щом слезе от коня, Джейми избяга в гората, за да се вслуша в призива на природата, докато Кали започна да разопакова част от хранителните продукти, които Елфа бе приготвила за тях.
Бяха оставили Лондон зад гърба си преди часове и тя вече очакваше с нетърпение момента, когато отново щеше да бъде у дома.
Затваряйки очи, тя можеше да се закълне, че почти почувства свежия горски аромат на шотландските планини да се просмуква в уморените й кости. Беше отсъствала твърде дълго, но пък на нея дори седмица далеч от дома, й се струваше като цяла вечност.
Джейми се върна от гората, подскачайки със скоростта на бягащ заек и случайно се блъсна в Син, който хранеше конете. Зърното се разпиля навсякъде около ботушите на рицаря.
Кали затаи дъх, очаквайки Син да удари или поне да се разкрещи на Джейми, заради непохватността му. Но не го направи. Вместо това вдигна момчето и се увери, че е невредим, изтупа го и го изпрати по пътя му с тихото предупреждение да бъде по-внимателен, за да не се нарани. Веднага щом Джейми хукна към Саймън, Син коленичи и почисти бъркотията, която беше създал брат й.
Нежността му я изуми. Друг англичанин не би се поколебал да зашлеви момчето за проявената небрежност. Дори чичо й Астър и брат й Дърмът изпитваха нетърпимост към несръчността на Джейми, докато Син дори не я изкоментира. Не, макар че се наложи да събуе десния си ботуш и да изтръска зърното, попаднало вътре.
Когато Саймън и Джейми притичаха покрай него, Син хвана момчето, хвърли го нагоре и го преметна през рамо като го остави да се поклаща върху гърба му, докато вървеше. Джейми изписка и се засмя, а Син го понесе към мястото, на което Кали седеше с храната.
— Пусни ме — извика Джейми и продължи да се смее.
— Ако искаш да растеш, трябва да ядеш — отвърна Син и го преметна през рамото си, поставяйки го нежно на земята до Кали.