Син впи поглед в тялото й, обвито в плейда. Светлината зад нея очертаваше извивките й, а огнената й коса се спускаше свободно около раменете. Стоейки там, приличаше на богиня. На спиращ дъха ангел, дошъл да спаси пропадналата му душа.
И той искаше да я погълне като хищен вълк. Да я вземе в обятията си и да засити изгарящото желание в кръвта си. Този порив беше толкова силен, че Син остана изумен, че все още се намира на пода, а не вътре в нея.
Не, не можеше да спи в стаята й. Не и с нея. Не и когато се чувстваше толкова нестабилен.
— Доста добре съм и тук.
— Седейки на пода.
— Точно така.
За негово учудване, Кали коленичи и го целуна по бузата. Мекотата на устните й изгори кожата му.
— Благодаря ви, мой ревностни покровителю. Ще спя много по-добре, като знам, че сте тук отвън, вдървен от студ.
Син повдигна вежди при тази проява на сарказъм. Правилно, беше твърд, но със сигурност не заради студа.
Кали се изправи и се върна обратно в стаята си.
— Между другото, ако срещнеш стария Редкап, докато се опитва да ни нападне, поздрави го от мен, моля те.
Син изсумтя, когато тя затвори вратата. Съпругата му не подозираше, че старият Редкап е самият той.
Кали се постара да заспи, но след един час не издържа повече. Не можеше да понесе мисълта, че Син лежи отвън върху студения и твърд под.
Тя стана от леглото, грабна възглавницата и одеялото си, отвори вратата и замръзна. Син спеше с гръб към нея по протежение на прага. Сърцето й се сви, когато го видя да лежи върху грубия под, докато тежката му броня със сигурност нараняваше тялото му. Нямаше начин да се чувства удобно, легнал по този начин, без одеяло, с което да се завие.
В желанието си да му осигури поне малко удобство, тя пристъпи към него.
Преди да успее да мигне, Син се претърколи, вдигна меча си и го насочи към нея. Върхът му беше само на сантиметри от гърлото й и тя ахна уплашено.
Син премигна, намръщи се и свали меча.
— Прости ми, милейди. Трябваше да те предупредя, че спя леко и се събуждам готов да се бия.
— Ще го запомня.
Тя му подаде несръчно възглавницата и одеялото, които държеше в ръцете си.
— Реших, че може би ще имаш нужда от тях.
Син погледна към нещата, които му предлагаше. През целия му живот никой не се бе погрижил за удобството му. Нещо повече, спомни си времето, когато веднъж на местния панаир мащехата му купи ябълково вино на братята му. Едва седемгодишен, той бе наблюдавал как отпиват, докато собственото му гърло гореше от жажда.
Може ли и аз да получа, моля, бе помолил той. Мащехата му бе присвила устни, сякаш я бе помолил да му даде ръката или крака си.
Намери вода, ако си способен. Тя е безплатна и достатъчно добра за никаквец като теб.
Това бе последният път, когато Син бе помолил за нещо.
— Благодаря ти — каза той, вземайки възглавницата и одеялото от ръцете й.
Тя му се усмихна и се върна в стаята си.
Син постави възглавницата на пода и отново легна. Веднага щом главата му докосна възглавницата, той долови лек лавандулов мирис. Ароматът на Кали. Затвори очите си и се наслади на сладкото ухание, спомняйки си прекрасното усещане, което бе изпитал, когато галеше бедрата й. Всичко, за което бе успял да мисли, докато я докосваше, бе как иска да потъне в нея, да усеща ръцете й плътно около себе си.
Син бе връхлетян от болка. Защо Кали беше мила с него, когато трябваше да го мрази повече от всички останали. Той беше неин враг. Баща й бе мразил всичко английско и въпреки това, тя бе показала само състрадание и доброта към него.
Измъчен, той отново постави меча под тялото си, с който се бе научил да спи отдавна. Хладната стомана се притискаше към топлината на гърдите му, докато дръжката и ризницата се впиваха в тялото му, припомняйки му кой е всъщност. Воин. В живота му нямаше място за утеха. В затвореното му сърце нямаше място за съпруга.
Той познаваше само самотата и възнамеряваше да остане такъв и занапред — самотен.
Кали прекара по-голямата част от нощта, опитвайки се да измисли начин, по който да достигне до мъжа си. Трябваше някак да го пречупи и да го накара да я приеме.
Морна щеше да знае. Веднага щом достигнеха дома й, Кали щеше да научи всичко, което я интересуваше. Да, с помощта на Морна, щеше да прелъсти Син.
Кали не искаше да остарее без деца. Независимо дали си признаваше или не, съпругът й обичаше децата. Никой мъж не би бдял над Джейми, по начина, по който го правеше Син, освен ако не изпитваше бащински чувства. И от видяното, Кали беше сигурна, че от мъжа й щеше да излезе прекрасен баща.
— Спи добре, съпруже — прошепна тя.
Защото на сутринта възнамеряваше да започне война, в която се надяваше да спечели сърцето на мъжа си.