Глава 8
Е, толкова по въпроса с войната за спечелването на сърцето му. Прекара останалата част от сутринта, опитвайки се просто да го накара да говори.
Кали недоумяваше какво да прави. По времето, когато се събуди, конете им бяха вече оседлани и двамата със Саймън чакаха нея и Джейми, за да възобновят пътуването си.
Когато тя се усмихна и поздрави Син, най-доброто, с което той й отвърна, беше изсумтяване. Всъщност, забеляза тя, единственият отговор, който даваше на всеки въпрос или коментар през цялата сутрин беше изсумтяване.
Когато спряха, за да починат по обяд, Кали беше напълно готова да го удуши. Или най-малкото да прати глутница диви кучета подире му.
Прекалено сърдита, тя извади храната им, след това отиде до съпруга си, който беше зает с разхлаждането на конете.
— Мислех си да запаля огън тази вечер. Имаш ли нещо против?
Той отново изсумтя, после рязко вдигна глава.
— Какво?
Тя се усмихна.
— Ха! Знаех си. Знаех, че мога да те накарам да говориш. Само си помисли, цяла дума. Кой знае, ако продължавам така, може би ще чуя пълно изречение до края на седмицата.
Син се опита да изглежда заплашително в отговор на дързостта й, но очарованието на жената беше заразно. Да не говорим, че изглеждаше твърде прекрасна, стоейки пред него с коса, сплетена надолу по гърба й и сияещи бузи. Какво имаше в тази жена, че всеки път, когато се доближеше до него, той искаше да целуне закръглените й, пълни устни? Да зарови глава в шията й и просто да вдиша сладкия й аромат?
Самото й присъствие го разгорещи и накара цялото му тяло да пулсира от желание.
— Мислех, че желаеш да се прибереш възможно най-бързо вкъщи — каза той, както сам забеляза, с твърде дълбок глас.
— Да, но можем да говорим, докато го правим. Забеляза ли, че Саймън нямаше никакъв проблем да ме попита как се чувствам, или дали съм нетърпелива да видя семейството си?
Той погледна към мястото, където Саймън стоеше с Джейми, докато вадеше от чувала фураж за коня си.
— Страхувам се, че не говоря толкова много като Саймън. — Син изпитваше съмнение, че дори повечето жени са бъбриви колкото Саймън.
— Забелязах. Съвсем не е нещо, което се опитваш да скриеш.
Син вдигна четката и започна да трие отдолу коня си. Не можеше да проумее защо Кали предпочита да бъде тук с него, когато можеше да бъде с брат си и Саймън. Особено като се има предвид начина, по който той се отнесе към нея тази сутрин.
— Защо си толкова мила с мен?
Кали замълча за миг.
— Казваш, че е твърде необичайно някой да бъде мил.
— Така е. В случай, че не си забелязала в Лондон, повечето хора дори не ми обръщаха внимание.
Тя се замисли за минута върху казаното.
— Мисля, че мръщенето ти е това, което ги плаши.
— Не се мръщя.
— Позволи ми да не се съглася по този въпрос. Изглеждаш доста свирепо.
— Тогава защо ти не си уплашена?
— Нямам абсолютно никаква идея. Баща ми винаги казваше, че притежавам повече кураж от десетина мъже.
— Мисля, че баща ти е бил прав.
Тя му се усмихна и това направи най-странното нещо с дишането му, карайки слабините му да се стегнат незабавно.
Кали размаха с ръка между тях.
— Искам да отбележиш това, че точно сега, в този момент, ние разговаряме. Наистина не е трудно, нали? Мислиш ли, че можем да се държим така до края на деня?
Всъщност той се усмихна на думите й.
— Не исках да бъда груб с теб тази сутрин. Просто не обичам да говоря, докато пътувам.
— Добре тогава, ще ти простя. Но само толкова, колкото да осъзнаеш, че не бива да ме игнорираш в бъдеще.
— Ще опитам.
Син я гледаше как си тръгва и му стана тежко. Кали беше невероятна красавица, но не само външно. Красотата й също така беше дълбоко в душата й и притежаваше блясък, какъвто той никога не бе подозирал, че може да съществува.
В този момент, копнежът за нея му причиняваше болка. Болеше го от това, че не е като Саймън.
Ако беше благороден и достоен…
Стисна зъби. Нямаше какво да се направи. Той бе това, което е бил винаги и нямаше начин да го промени.
Въздъхвайки със съжаление, Син продължи да разхлажда коня си.
Когато на следващия ден стигнаха в Рейвънсууд, Кали беше повече от готова тази нощ да се отдаде на една добра, стабилна почивка. Кръчмата, в която бяха отседнали предния ден, беше тясна и студена, а ханджията кисел и намусен.
Беше ужасна нощ, прекарана с подритващите я крака и лакти на Джейми, докато се чудеше, къде ли спеше мъжът й.
Но тази вечер щеше да има изобилие от стаи и собствено легло само за Джейми, а съпругът й нямаше да има възможността да я избегне. Да, тя щеше да е близо до него, дори и ако трябваше да го завърже за себе си.