Син прокара ръка през лицето си. Не се съмняваше, че кралят би го сторил. И знаеше кой ще трябва да изпълни заповедта.
— Хенри, знаеш моето мнение за брака.
— Да, така е. Но ако трябва да съм честен, истински желая да те видя женен. Ценя службата ти, но съм загрижен, че няма нищо в живота ти, което ти да цениш. Давам ти земи, титли, богатство, а ти се отнасяш с презрение към тях, сякаш са отрова. През всички години, в които те познавам, живееш с единия крак в гроба.
— И вярваш, че една съпруга ще ме върне обратно.
— Да.
— Ще ти го припомня следващия път, когато се оплакваш от Елинор — изсумтя Син.
Хенри се засмя силно, почти задавяйки се.
— Ако друг беше на твое място, щеше да изгуби живота си за проявената дързост.
— Същото важи и за теб — каза Син и думите му успяха да укротят смеха на Хенри. Той замълча и започна да се разхожда пред Син.
Изражението на лицето му говореше, че мисли за нещо от миналото. Когато проговори, гласът на краля бе пропит с носталгия.
— Спомням си добре нощта, когато притисна камата към гърлото ми. Помниш ли какво ми каза тогава?
— Да, предложих ти верността си в замяна на свободата ми.
— Така е, направи го. И сега се нуждая от лоялността ти. Филип е по петите ми и се опитва да измъкне от властта ми Нормандия и Аквитания. Синовете ми хленчат за собствените си парчета от властта, а сега този шотландски клан нападна няколкото англичанина, които охраняват северната граница. Не мога да си позволя да бъда атакуван от всички страни. А глутница гладни кучета може да повали на земята дори разярен бик. Уморен съм от всичко това. Имам нужда от мир, преди да ме убият. Ще ми помогнеш ли?
Вътрешно Син се сви, когато чу четирите думи, които никога не би бил в състояние да отхвърли. Проклета да е черната му душа. Все още имаше парченце от съвестта, което не бе разрушено и Хенри го знаеше.
Глухо ръмжене се зароди в гърлото на Син. Със сигурност имаше начин да се изплъзне от тази ужасна ситуация. Със сигурност той…
Почти се усмихна, когато бе осенен от внезапна мисъл. Беше перфектна и хитра, също като него.
— Ще се оженя за момичето, но само ако намериш свещеник, който да благослови брака ни.
Лицето на краля пребледня. Син се усмихна зловещо. През последните девет години бе отлъчен от църквата пет пъти. Последният път самият папа го анатемоса, забраната бе толкова тежка, че му отреждаше пържене във вечността, редом със самия дявол. Папата определи Син като личен любимец на Сатаната измежду потомството му.
Хенри никога не би могъл да открие свещеник, който би посмял да позволи на Син да участва в тайнство.
— Мислиш, че си ме пипнал? — попита Хенри.
— Нищо подобно. Както каза, аз познавам шотландците и знам, че няма да приемат нищо по-малко от църковен брак. Просто ти представям условията на съюза ни.
— Много добре тогава. Приемам условията ти и държа да ги спазваш.
Глава 2
— Кали, ще избягаме ли този път?
Каледония от клана Макнийли дръпна малкия си брат, за да спре в тесния коридор, през който щяха да избягат от замъка на крал Хенри.
Тя коленичи пред дребничката му фигура и прошепна:
— Ако запазиш думите за себе си, може и да успеем.
Кали се усмихна, за да смекчи укорителния си отговор и приглади кафявата фригийска шапка[4] върху малката му глава. Лицето му все още притежаваше бебешка закръгленост и светлите, доверчиви сини очи на прохождащо дете, каквото бе доскоро.
— Сега, помни, ние сме английски слуги, което означава, че ако проговориш, те със сигурност ще разберат, че сме шотландци.
Детето кимна.
Кали прибра оранжево-червените къдрици на Джейми под шапката му. Косата му беше със същия нюанс като нейния, но с това се изчерпваха приликите помежду им, защото Кали приличаше на скъпата си покойна майка, а Джейми приличаше на собствената си майка Морна.
Той я погледна със сините си очи, изпълнени с решителност и проницателност, каквито не трябваше да притежава момче на крехката му възраст. Само на шест години детето бе видяло повече от полагащия му се дял трагедия. С божията воля нямаше да стане свидетел на повече нещастия.
Кали целуна леко по челото обичния малък дявол и се изправи на крака. Стомахът й се присви нервно и тя го поведе бавно по пустия коридор към стълбите, които трябваше да ги изведат от задната страна на замъка.
Поне така им беше казала прислужницата, която им помогна да организират бягството си. Сега Кали се молеше новооткритата им приятелка да не ги е излъгала или предала.
Трябваше да се махнат от това място. Кали не издържаше повече. Ако се наложеше да преглътне още някой изучаващ, похотлив английски поглед или поредния суров коментар за дивата й шотландска природа, щеше да изтръгне нечий език.