Саймън ставаше все по-неспокоен с наближаването на Рейвънсууд и веднага щом гледката на големия замък се появи пред тях, той пришпори коня си напред, препускайки надолу по хълма към моста.
— Мисля, че е развълнуван — каза Кали на Син.
— Да, той и брат му винаги са били близки. Също като теб и Джейми.
Тя погледна към мястото, където Джейми спеше, сгушен в прегръдките на Син. Момчето бе оклюмало от умората през последния един час и Син се опасяваше, да не би да падне от коня си. Затова спря и прехвърли момчето, за да може то да язди с него и да подремне на спокойствие.
Джейми имаше лице на ангел, докато спеше и тя не пропусна да забележи нежността на Син. За човек, който не искаше деца, показваше загриженост, която липсваше на повечето мъже.
Когато влязоха в добре поддържания, изискан двор на замъка, Саймън вече стоеше до много красив, висок, тъмнокос мъж и руса жена, която изглеждаше така, сякаш ще роди всеки момент. Мъжът държеше малко дете на ръце и ги погледна с братска обич.
Това трябваше да е Дрейвън от Рейвънсууд.
— Син — поздрави го Дрейвън, но в тона му се усети нотка на сдържаност. — Отдавна не сме се виждали.
Син дръпна юздите на коня си и спря точно пред тримата. Нещо скрито и болезнено смръщи лицето му, когато огледа прекрасния двор, в който се суетеше прислугата, занимаваща се със задълженията си.
В тъмните му очи се появи блуждаещ поглед и беше споделен с човека пред нея.
— Да, Дрейвън — отвърна тихо Син, — така е. Изглеждаш добре и щастлив. Поздравления.
Дрейвън се усмихна.
— Ти също.
Саймън се приближи да вземе Джейми, така че Син да може да слезе от коня. Син, от своя страна, помогна на Кали и я поведе към останалите, докато конете бяха отведени от конярите.
— Съпругата ми, Каледония — представи я той на Дрейвън.
Очите на мъжа се разшириха леко от изненада, но той бързо я прикри. Обърна се към бременната жена и лицето му веднага омекна.
— Съпругата ми, Емили.
Саймън се засмя.
— Господа, можете ли да не сте толкова сковани? Дамите никога няма да разберат за пакостите, които заедно измисляхте навремето.
Дрейвън се засмя на думите му.
— Ние? Спомням си, че ти беше този, който създаваше проблеми, докато ние те измъквахме от опасността.
— Лъжи! — извика Саймън. — Аз бях едно невинно момче, заблудено от вас демони на Луцифер.
— Невинно? — Син се обърна към Дрейвън.
— Спомняш ли си, когато прониза мечката със стрела?
Дрейвън изсумтя.
— Дали си спомням? Все още нося белега от тогава. А какво ще кажеш за вълка?
Син изсумтя, после сниши гласа си, имитирайки детски:
— Дрейвън, Син, вижте, намерих едно кученце.
— Кученце с ядосана майка.
— О, чудесно — каза Саймън саркастично. — Защо, за бога, поисках да събера двама ви заедно отново? Отричам се от думите си. Върнете се към мрачното си настроение. И двамата.
Емили прегърна Саймън и стисна ръката му.
— Бедният Саймън, винаги поемаш удара.
Прехвърляйки тежестта на Джейми в прегръдките си, Саймън погледна към Кали, и от изражението на лицето му, тя разбра, че той си спомни за трика й с връзването му за леглото.
— Нямаш си и представа, Ем.
Кали му се усмихна ведро, а Емили се протегна и хвана ръката й.
— Заповядай вътре, ще намерим легло за брат ти, и ще осигурим топла храна и почивка за теб и съпруга ти.
Емили от Рейвънсууд имаше открито и мило изражение. Такова, което предразположи Кали да се чувства като у дома си. Въпреки че изобщо не познаваше домакинята си, я усещаше близка.
Веднага след като влязоха вътре, малкото дете в ръцете на Дрейвън зарита и поиска да го пуснат.
— Хен, стой наблизо.
Момчето изтича до огнището и събра куп играчки, а след това се втурна към Кали, за да й ги покаже. Той й говореше и гукаше в бърза последователност и тя успя да схване само една или две думи от речта му.
— Казва ти, че дядо му му е купил кон на панаира в Рансок, където е трябвало да играе с маймуна.
Кали се засмя.
— Ах, така всичко има много по-дълбок смисъл. На колко години е?
— На година и половина.
— Кога очаквате следващото?
— До месец, мисля.
Кали се втренчи в закръгления корем на Емили, изпитвайки лека завист и се запита дали може да е заченала през сватбената си нощ. Би било прекрасно да има дете, което да расте в нея. Да почувства малките движения на бебето и да знае, че ще е нейно, за да го обича…
Нямаше търпение да дочака този ден.
Хен дръпна ръкава на Кали, искайки да се настани в скута й. Без да се колебае, тя го сложи да седне там и му позволи да продължи да й показва своите играчки.