— Ем, аз няма да се бия с него, ще измета земята с него.
— Ще ти се — подигра му се Син.
— Син — намеси се Кали, когато той се отблъсна от огнището. — Не си ли твърде уморен?
— Дори и полумъртъв, мога да го победя с една ръка, вързана зад гърба ми.
Дрейвън се усмихна злобно.
— Направи го тогава.
— Ще го направя.
Саймън въздъхна още по-силно.
Кали погледна към него и попита:
— Не го мислят сериозно, нали?
Емили отговори вместо зет си.
— Имам ужасното чувство, че са абсолютно сериозни.
Предчувствието на Емили се оказа вярно, когато след десет минути двамата мъже се върнаха долу, облечени за битка.
— Няма ли поне първо да хапнете? — извика Саймън.
Те поклатиха глави в унисон и се отправиха към вратата. Гласовете им отекваха в стаята, когато се придвижиха надолу по фоайето.
— Ще те поваля, Син, и ще вкусиш първото си поражение.
— Ти си този, който ще вкуси собствените си крака, малкият. Никога няма да дойде ден, в който да можеш да ме победиш.
Дрейвън спря на вратата и погледна назад към огнището.
— Хайде, Саймън, ела и виж как брат ти ликува.
Мъжете затвориха шлемовете си и удариха мечовете си един в друг, а след това се отправиха навън.
— Саймън? Трябва ли да се притеснявам? — попита го Кали.
Чу се вик от външната страна на вратата.
— Мисля, че трябва да се притесняваме — каза Емили, докато се изправяше на крака и се втурна към вратата.
Саймън взе Хен и двамата с Кали последваха Емили, за да гледат мъжете навън в двора.
— Алис? — повика Емили една привлекателна, тъмнокоса девойка, която изглеждаше горе-долу на нейната възраст. Жената стоеше с ръка върху сърцето си, сякаш бе преживяла ужасен страх. — Добре ли си?
— Да — отвърна Алис, — но съпругът ви е опасен с този меч, милейди.
— Нямаш представа — прошепна Саймън, докато приближаваше мъжете. Той се усмихна ведро за миг на прислужницата, която се изчерви красиво, след което побърза да отстъпи.
Веднага след като мъжете преплетоха мечове, се оформи малка тълпа от слуги и рицари да ги гледа. Емили и Кали размениха разочаровани и уморени погледи, след което се опитаха да ги разтърват.
Не се получи.
Минаха часове, докато Син и Дрейвън се опитваха да се съборят един друг на земята.
След известно време, Джейми се събуди, поигра си с Хен, а след това и двамата, капнали от умора, си легнаха в леглата. Вечерята беше сервирана, изядена, а остатъкът от нея изстинал, докато чакаха двамата воюващи да пораснат и да се присъединят към тях.
Дори публиката отвън се разпръсна, когато наблюдателите се отправиха към собствените си легла.
Накрая, Емили бе осенена от брилянтна идея. Двете с Кали напълниха подноси с храна и ги занесоха навън, където мъжете им все още се биеха.
Някой, най-вероятно Дрейвън, беше наредил да обградят със свещи терена на битката им, така че да могат да се виждат един друг дори в тъмнината на нощта. Въпреки лудостта на действията им, Кали не можеше да не им се възхити. И двамата бяха изключителни бойци, особено предвид факта, че се биеха вече от много часове.
— Ммм — въздъхна Емили, вдишвайки миризмата на печено еленско месо в черешов сос.
— Кали, трябва да опиташ от това. Най-доброто еленско, което нашият готвач някога е приготвял.
Мъжете забавиха малко темпото, защото протегнаха вратове си, за да го видят.
Кали отхапа и простена с преувеличено блаженство.
— Права си. Това е прекрасно, толкова е вкусно — каза тя и погледна косо, за да види забавянето на мъжете. — Най-доброто, което някога съм опитвала.
Стомахът на Син изкъркори при мисълта за угощението, което си правеха дамите. Не беше ял почти нищо през този ден. Но по-скоро тронът на Сатаната ще замръзне, преди да отстъпи тази битка на Дрейвън.
— Изглеждаш малко изтощен — подигра му се Дрейвън. — Струва ми се, че се нуждаеш от една хапка, за да се подсилиш.
— Силата ми далеч не е намаляла толкова, колкото мозъкът ти.
Двамата започнаха да нанасят удари отново.
Кали и Емили размениха раздразнени погледи. Мъже!
Погледнаха към Саймън, чиято чиния беше почти празна.
— Какво? — попита той невинно.
— Какво ще правим сега? — заяви Кали.
Саймън сви рамене и довърши храната си.
Емили остави чиниите настрани и се замисли над въпроса в продължение на няколко минути.
— Прислужницата ми Алис, веднъж ми каза, че ако си изкълчиш леко глезена, един мъж ще те последва навсякъде.
Саймън изсумтя.
— Повярвай ми, ще трябва повече от един глезен, за да разтървеш тези двамата.
Емили разхлаби дантеления връх на роклята си. Саймън дискретно обърна гръб, когато тя приближи до мъжете.