— Знаеш ли, Кали, доста е топло тази вечер. Може би трябва да понамокря роклята си, докато не стане прозрачна и не залепне изцяло по тялото ми.
Дрейвън се препъна на думите й.
— Така ли правите вие, англичаните, когато ви е топло? — попита Кали и се присъедини към нея. — У дома ние просто сваляме плейда и се разхождаме… голи.
Син обърна рязко глава към нея.
Кали опипа с пръсти карфицата на рамото си.
— Нужно е само разкопчаването на една брошка, за да отстраниш цялото нещо.
Дрейвън изръмжа и се втурна към Син, улови го през кръста и го бутна назад.
Син изрева и атакува с пълна сила.
Емили въздъхна, когато двамата продължиха битката.
— Мисля, че стана по-лошо.
Жените се обърнаха към Саймън, който се бе добрал до другите две чинии и ядеше храната от тях.
— Какво? — попита той отново, когато осъзна, че е привлякъл цялото им внимание.
Емили постави ръце на кръста си.
— Наистина ли няма нещо, което да можеш да направиш?
Саймън остави храната и се изправи.
— Ако направя това, искам и двете да ми обещаете, че ще хванете мъжете си, преди да бъда кастриран.
— Ще го направим — обещаха те едновременно.
— Дано държите на думата си.
Подръпвайки и оправяйки туниката си, Саймън се приближи, докато не спря на малко разстояние от другите двама мъже.
— Дрейвън — започна той с по-висок глас. — Какъв голям и силен воин си. Защо ли начинът, по който се движиш кара сърцето ми да бие силно. Ти си такъв герой.
Син се изсмя на глас. Дрейвън само изръмжа отново.
Саймън насочи вниманието си към другия мъж.
— Син, толкова силен и издръжлив рицар си. Ето затова, не знам дали мога просто да стоя тук и да те гледам. Караш ме да настръхвам целия.
Син вече не се смееше.
Саймън се обърна към Кали и Емили.
— Дами, докато мъжете ви играят помежду си на мечове, какво ще кажете ние с вас да се оттеглим вътре и Емили може да ми покаже всичко за влажните рокли, а Кал…
Преди да успее да довърши изречението си, Дрейвън и Син се хвърлиха срещу него.
Син го хвана за врата, докато в същото време Дрейвън го сграбчи през кръста. Заедно те го вдигнаха във въздуха и го хвърлиха в поилката на конете.
Без съмнение щяха да му нанесат повече щети, ако Кали и Емили не се втурнаха към тях, за да ги сграбчат.
Кали дръпна шлема на Син от главата му и го целуна бързо, преди той да успее да се измъкне.
Син замръзна при вкуса на прохладните й устни, притиснати към горещата му уста.
Беше уморен от свръхнатоварването и изпотен, но тя изглежда не обърна внимание на миризмата му.
Кали се отдръпна и му се усмихна.
— Кажете ми честно, не сте ли гладен, милорд?
Да, беше. Умираше от глад за нея по начин, който беше наистина ужасяващ.
Дрейвън въздъхна възмутено, отвличайки вниманието му.
— Ще тръгна, когато Син признае поражението си.
— Ще влезеш вътре веднага — каза жена му — или тази нощ ще спиш в конюшнята.
Син понечи да се присмее на Дрейвън, но бе спрян от ръката на Кали върху устните му.
— Една дума и ще се присъединиш към него.
Чу се смехът на Саймън, когато той се отправи към тях, оставяйки мокра диря след себе си.
— Кой някога би си помислил, че двамата най-велики рицари в Англия могат да бъдат повалени от обикновени девойки?
Двамата мъже изръмжаха и щяха да се нахвърлят върху Саймън, ако жените им не ги бяха обгърнали с ръце.
— Момчета — каза Емили и гласът й бе твърд. — Бихте ли били така добри да започнете да се държите прилично и да влезте вътре, за да се нахранете? За една нощ си нанесохте достатъчно вреди един на друг, както и на бедния Саймън.
— Да — съгласи се Саймън, изстисквайки ризата си. — Освен това, не знам защо сте ми ядосани. Вие двамата ще си легнете с тези две прекрасни дами, докато аз трябва да прегръщам възглавницата си.
Емили го потупа по мокрото рамо.
— Горкият Саймън, винаги ощетен. Трябва да ти намерим съпруга, нали, Кали?
— Да, трябва.
Кали можеше да се закълне, че видя паника по лицето на Саймън.
Син и Дрейвън влязоха вътре, за да се нахранят, докато Саймън се качи в стаята си да се подсуши.
След като мъжете приключиха с вечерята си, Кали заведе Син до тяхната стая, където можеше да му помогне да свали ризницата си.
— Сигурно е ужасно болезнено — каза тя, забелязвайки синините и червените белези по плътта му. Слава богу, че нямаше рани.
Син се присмя.
— Беше приятелско упражнение. Добре съм.
— Приятелско? Е, тогава се моля, никога да не те виждам да се биеш сериозно. — И наистина го мислеше. Въпреки че бе подразнена, уменията му бяха невероятни. Никога не бе виждала мъже, които да се бият толкова добре като тези двамата.