— Тук — посочи му тя един стол и го накара да седне, така че да може да разтрие раменете и ръцете му.
Син седна. Не можеше да проумее какво иска тя, докато меките й, нежни ръце не започнаха да разтриват раменете и врата му. Той изстена от удоволствие. Никой преди не беше правил такова нещо за него.
Тялото му бе разтърсено от студени тръпки, докато тя прокарваше ръце по бицепсите му като ги притискаше. Слабините му се стегнаха и изгаряха, опирайки се в ризницата, показвайки копнежа му да я притежава.
Докосването й беше божествено, а когато усети дъха й по кожата си, през тялото му преминаха още ледени тръпки. Боже мой, как я искаше. Желаеше само веднъж да вкуси нежното й тяло. Един скъпоценен миг в обятията й.
Кали преглъщаше тежко, докато ръцете й обхождаха мускулите на Син. Беше правила това безброй пъти за баща си, чичо си и брат си, но със Син беше различно. Устата й пресъхна, докато го докосваше. Краката й омекнаха, а гърдите й пламнаха. През нея премина пареща болка от желание и тялото й потрепери, копнеейки за него.
Усещането за силата му, за твърдостта му бе повече, отколкото тя можеше да понесе.
Някой почука на вратата.
— Влез.
В стаята се появи една прислужница, начело на няколко слуги, които носеха вана и кофи с гореща вода.
— Лейди Емили каза, че Негова светлост ще се нуждае от баня.
Кали се усмихна вежливо.
След като ваната беше пълна, тя отстъпи назад, за да може съпругът й да се изправи.
Син не помръдна. Той се втренчи във ваната и образите се завъртяха в съзнанието му мигновено: представата за Кали цялата мокра, яхнала бедрата му, облекчавайки болките в слабините му.
Да, той просто можеше да си представи как гърдите й блестят на светлината, а устните й му се усмихват, докато й доставя удоволствие.
— Няма ли да се изкъпеш? — попита тя.
Когато той свали ризницата, Кали осъзна, че наистина не го беше видяла гол през сватбената им нощ. Или ако беше, не си спомняше.
Преглътна при вида на голата му красота. На мощното му гъвкаво тяло. Той беше великолепен.
Син седна във ваната, но това, което наистина искаше да направи, бе да вземе жена си в прегръдките си и да прави любов с нея през останалата част от нощта.
И това беше единственото нещо, което не можеше да направи.
Нямаше намерението да остане в Шотландия. Никога. И отказваше да се възползва от шанса да я остави с дете. Никога нямаше да бъде баща. Никога нямаше да си достави удоволствие, след което да остави една жена да се грижи за детето му.
Да мрази и презира детето му.
Той беше поразен, когато тя взе гъбата от ръцете му и го насапуниса. Скръцна със зъби, докато се възбуждаше още повече.
— Мога да го направя и сам.
— Знам, че можеш. Но бих искала да направя това за теб.
Син никога нямаше да разбере добротата й, но все пак тя мислеше, че са наистина женени. Само той знаеше истината за брачната им нощ.
— Защо ме приемаш като свой съпруг?
Тя остави сапуна настрани.
— Баба ми беше ирландка и имаше поговорка: Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя.
Тя постави ръка на рамото му, когато започна да мие гърба му.
— Незнайно защо, двамата с теб вече сме свързани. Бих могла да се боря с теб и да те мразя, но в крайна сметка това няма да промени нищо. Само ще направи живота и на двама ни нещастен. От онова, което видях, ти си добър човек. Затова предпочитам да се примиря в името на общото ни щастие и да се надявам, че може би ще успееш да накараш клана ми да разбере неизбежната поява на английските заселници. И че можем да живеем в хармония един с друг.
Неочаквано сърцето му се изпълни с болка при думите й.
— Тогава въобще не те е грижа за мен. — Думите бяха изречени, преди той да успее да ги спре.
Ръката й остана неподвижна и тя се придвижи напред, така че да може да го погледне в очите.
— Едва те познавам, Син — каза Кали със сериозен поглед, в който проблесна весела искра. — Но харесвам това, което виждам. — Тя продължи да мие гърба му. — С изключение на тази вечер. Мисля, че позволи на гордостта да надделее над забележителното ти чувство за хумор.
Той се усмихна на казаното. Наистина имаше чувство за хумор.
— И ме е грижа за теб.
Думите й го стреснаха, но все пак разбра смисъла им.
— Както и за всеки непознат.
— И да, и не. Трябва да отбележа, че не бих търкала гърба на човек, когото не познавам.
— Надявам се — ухили се той.
Кали взе една кофа, за да изплакне гърба му. Син въздъхна от удоволствие, когато топлата вода се разля по тялото му.