— Не знам какво да правя — въздъхна тя. Но вътрешно знаеше. Трябваше да продължи борбата за сърцето му.
Само се надяваше, че той нямаше да се бори със същата решителност, която бе показал срещу Дрейвън. Ако го стореше, тогава тя щеше да изгуби надеждата, за каквато и да е победа.
Глава 9
Напуснаха рано на следващата сутрин. Кали едва успя да каже довиждане на Емили и Дрейвън преди Син да отведе и четирима им обратно по пътя към Шотландия.
Следващите няколко дни бяха бедни на събития и белязани само от нежеланието на съпруга й да признае присъствието й по някакъв начин.
Докато стигнаха до границата на земите на Макнийли, Кали вече беше готова да го удуши. Но гледката на дома й засенчи всяка частица от раздразнението, което изпитваше към съпруга си.
Беше си у дома! Смушквайки коня си, тя хукна напред от останалите.
Син я настигна и я накара да спре.
— Какво правиш? — попита тя.
— Наблюдавани сме.
Тя се намръщи на думите му.
— От кого?
Той не отговори.
— Саймън, вземи момчето на коня си и се приготви да отведеш него и Кали на безопасно място.
Саймън се подчини безпрекословно.
Веднага след като рицарят беше поставил Джейми пред него, се чу вик от гората. Сърцето на Кали препусна, когато четиридесет мъже скочиха от дърветата и ги заобиколиха. Но не страхът накара сърцето й да бие учестено, беше от радост. Знаеше, че това са планинци. Планинци, които познаваше и обичаше благословеното лице на всеки един от тях.
Преди Кали да успее да мигне, Син беше слязъл от коня си, за да застане пред нейния с изваден меч, готов да ги посече всичките. Сърцето й се смрази при тази гледка. Може и да беше студен към нея през последните няколко дни, но все още беше готов да се бори за нея и да я защитава. Това беше добър знак.
— Освободи момичето и момчето или ще умреш!
Син направи крачка напред.
— Астър, моля те — намеси се Кали, опитвайки се да разсее впечатлението от стряскащите характери на роднините си. — Те ме върнаха.
Сивата коса на Астър беше малко рошава, а по лицето му имаше нови бръчки. Той погледна към Син и Саймън скептично.
— Сигурна ли си, гургулице?
— Да. — Кали отчаяно желаеше да им каже кой е Син, но се отказа. Нека ги посрещнат като приятели и после щеше да им признае това, което със сигурност щеше да порази чичо й.
Астър даде сигнал на мъжете да приберат оръжията си.
— Англичанино, оказва се, че ти дължа извинение.
Без да отговори, Син прибра меча си и се върна при коня. Кали забеляза скования начин, по който той се качи на седлото. Това беше онзи Син, с когото се беше запознала на стълбите на кулата. Мъж, изпълнен със съмнения и опасност.
Собственото й семейство притежаваше същата прикрита природа. Никой, дори и Дърмът, не я поздрави открито. Всички те гледаха Саймън и Син, готови да извадят мечовете си при всяка провокация.
— Чичо Астър, чичо Астър — извика Джейми развълнувано. — Лорд Син се ожени за Кали, освен това я обезоръжи.
Кали се сви, когато чу думите на Джейми, особено когато Астър отправи убийствен поглед към двамата рицари.
— И кой от вас двамата е този лорд Син?
— Аз съм.
Въздухът между двамата мъже се изпълни с враждебност.
— Оженихме се преди седмица, в съответствие с каноните на Църквата — намеси се Кали, надявайки се да разсее част от напрежението.
Астър стана още по-враждебен от преди.
— Момиче, беше ли принудена да го направиш?
Кали забеляза погледа в очите на Син, но той не каза нищо. Очакваше тя да го предаде, да го остави в ръцете на роднините си.
— Не, чичо. Аз се омъжих доброволно за него.
— Луда ли си? — изръмжа Дърмът. Зелените му очи блестяха яростно, докато вятърът рошеше дългата му тъмнокестенява коса.
— Довела си тук един сасенах? Къде ти е главата, жено?
— Главата ми е добре, Дърмът Макнийли, и не се налага да чувам това от хора като теб. Син е мой съпруг и честа те задължава да му покажеш уважението си.
Дърмът се изплю на земята.
— По-скоро ще умра, преди да покаже уважение към един сас…
Думите му замлъкнаха, когато една кама профуча покрай него, на косъм от лицето му.
Син го изгледа остро.
— Наречи ме така още веднъж, момче, и ще умреш заради думите си.
Дърмът извади меча си, но преди да успее да се придвижи напред, Тарн хвана юздите на коня му.
— Успокой се, момче. Сестра ти си е у дома. Нека Астър и Кали решат въпроса насаме.
Изражението на Дърмът беше направо кръвожадно. Син изглеждаше неподатлив на враждебността, която срещна, но нещо й подсказваше, че това не беше съвсем така.