Лошото настроение вече бе завладяло всички, когато Астър ги поведе обратно към замъка на семейството й. Ако не беше бързото бърборене на Джейми, ездата би преминала в пълно мълчание.
Веднага след като влязоха в залата, майката на Джейми дотича към тях. Морна беше красива, стройна жена с дълга тъмнокестенява коса със същия нюанс като на Дърмът. Сините й очи се изпълниха с радост, когато ги видя.
— О, моята мъничка рожба! — извика Морна, грабна Джейми в ръцете си и го притисна здраво към гърдите си. Той започна да рита с крачетата си в знак на протест, когато тя го стисна и продължи да целува лицето му отново и отново.
Син наблюдаваше как жената, която вероятно не беше по-възрастна от него с повече от една или две години, поздравява сина си. Преди време, много отдавна, веднъж бе мечтал да се прибере и да получи такова посрещане. Но докато Хенри изпращаше другите момчета обратно в Шотландия всичко, което посрещна Син беше рязкото, студено известие, изпратено от баща му:
Не мога да приема един сасенах в дома си. Прави с него, каквото ти е угодно. Той нито сега, нито пък някога ще бъде добре посрещнат тук.
Старите рани вътре в него отново се отвориха и цялото му тяло се изпълни с мъчителна болка.
— Милорд?
Той обърна гръб на Кали и свали ръкавиците си. Тя се намръщи учудено. Суровата мъка в очите му я преследваше. Когато пристъпи пред него, видя че на лицето му беше изписано обичайното му стоическо изражение.
Морна заведе Джейми на горния етаж, а Астър поведе нея, Син, Саймън и Дърмът към кабинета си.
— Не го искам тук — каза Дърмът на келтски.
— Не ти вземаш решението — разгневи се Кали.
— По дяволите, не е така. Той е англичанин.
— Дърмът, Кали, успокойте се — рязко каза Астър. — Това не зависи от никого от нас. Е, Кали, кажи ми, какво искаш да правим с него?
— Настоявам да го посрещнете като добре дошъл.
Астър прокара ръка през побелялата си коса.
— Момиче, не мислиш ли, че трябваше поне да ни попиташ? Прекарах най-добрите години от младостта си в борба срещу такива като него. Както и скъпият ти покоен татко. Искам мир с тях толкова, колкото и ти, но не и на тези цена.
Кали погледна към съпруга си, който размени раздразнен поглед със Саймън.
— Държим се грубо като обсъждаме това пред него, когато той не знае нищо за нашия език.
— Той е копеле и ако не може да ни разбере, най-добре е да го изпратиш обратно.
— Прав си за едно нещо — проговори Син на безупречен келтски и всички замръзнаха, сякаш в стаята беше паднал гръм. — Наистина съм копеле, но нямам намерение да се махна, докато нападенията срещу англичаните не спрат. — Син се отправи към Дърмът, докато застана почти плътно пред него. — Така че, ако искаш да си тръгна всичко, което трябва да направите, е да сключите мир с тях.
— Момче, къде си се научил да говориш нашия език? — попита Астър. — Никога не съм познавал сас… англичанин, който да го владее толкова добре.
Син хвърли поглед през рамо.
— Просто съм пълен с изненади.
Кали затаи дъх, когато двамата мъже се измериха един друг с поглед. Също като Син, чичо й не позволяваше на всеки да го разпитва. Той управляваше земите им със силата на крал и всички от клана му дължаха своята жертвоготовна преданост.
Тя хвърли умолителен поглед към Саймън, надявайки се, че ако започнеше битка, той ще й помогне да ги разтърве.
Астър го погледна остро.
— Ако, дори за миг си помислил, че ще ти позволя да уловиш някой от хората ми, за да го предадеш на краля си, грешиш.
Син се обърна с лице към него.
— Тогава трябва да се увериш, че бунтовниците няма да нападат повече.
— Как бих могъл да го направя, когато нямам представа кои са те?
— Ти си леърд на този клан. Не ми казвай, че не познаваш всеки мъж, жена и дете, които обитават земята ти. Ако не знаеш имената на бунтовниците, със сигурност ги познаваш по репутация и си наясно кои от мъжете са най-вероятно виновни.
Дърмът погледна с насмешка към Син и Саймън.
— Чичо, само двама са. Да прережем гърлата им и да ги погребем.
Син всъщност се усмихна на заплахата на Дърмът, а Саймън повдигна вежди развеселено.
Когато Син заговори, тонът му беше нисък и смъртоносен.
— Пале, и по-добри мъже от теб са се опитвали и всички лежат в гробове за деянието си.
Дърмът се изправи в цялата си младежка височина, с която все още беше една глава по-нисък от Син.
— Не ме плашиш.
— Тогава си твърде глупав, за да живееш. — Син извади кама от ботуша си. — Ела тук, момче, ще прережа гърлото ти с удоволствие и ще отърва и двама ни от мъките.
За първи път в живота си, Кали видя брат си да пребледнява.