— Син — каза тя, с подигравателен тон, като се надяваше да смекчи гнева им и да предотврати борбата. — Махни камата преди той да си помисли, че си сериозен.
— Аз наистина мисля това, което казах.
Кали извъртя очи, когато собственият й гняв се възпламени.
— О, такива мъже сте. Винаги се перчите и сте готови да се сбиете. — Тя взе камата от ръката му и я прибра обратно в ботуша му. — Следващия път, ще я конфискувам.
Невярващото изражение на Син беше направо смешно. В действителност, Саймън се засмя.
Тя се обърна към Дърмът.
— А ти… трябва да се срамуваш. Сега се качи горе и поздрави брат си и ме остави да говоря с Астър без горещата ти намеса.
Думите й вбесиха Дърмът.
— Имам същото право…
— Дърмът, подчини ми се! — заповяда му Кали.
Мърморейки, момчето изскочи от стаята.
— Аз не съм дете! — сопна се той, преди да затръшне вратата след себе си.
Кали си пое дълбоко дъх. Най-накрая, момент на спокойствие, за да се опита да преговаря за чудо.
Тя се обърна към мъжете.
— Добре, сега докъде бяхме стигнали?
— Чичо ти обясняваше, защо той и останалата част от клана ти не може да ме приемат между тях.
— Това не е лично срещу теб — отвърна Астър. — Най-накрая успях да усмиря бунтовниците. Без съмнение присъствието ти тук, ще ги активизира отново.
Син скръсти ръце пред гърдите си.
— Твоето водачество ли ги спря или фактът, че Хенри държеше Кали?
Астър почервеня.
— Виж, сега нямам време за това. Дойде пратеник с вестта, че пристигат съюзниците ни от един северен клан. Последното нещо…
Син се стегна.
— С каква цел идват те?
Астър почервеня още повече, задето Син бе посмял да му зададе въпрос, касаещ клана.
— Това не е твоя проклета английска работа.
Син направи крачка напред, а на лицето му беше изписано предупреждение.
— В качеството си на съветник на Хенри…
— Свети Петре, Кали! — извика Астър и се обърна към нея с ожесточен гневен поглед. — Не беше ли достатъчно лошо, че се върна с англичанин? Трябваше ли да намериш точно този, който е съветник на краля?
Тя пренебрегна въпроса му. Подобно на Син, тя искаше да знае кой идва и защо.
— Кой идва, Астър? Не виждам нищо лошо в това да знае.
По челюстта на Астър заигра нервен тик. В продължение на няколко минути той не каза нищо, докато погледът му се местеше между тях.
Накрая той отговори:
— Макалистър.
Син се намръщи.
— Локлан Макалистър?
— Познаваш ли го? — попита Астър.
Кали повдигна вежди от изненада. Макалистър бяха силен клан, който разполагаше с огромна власт над своите съседи шотландци. За техния водач, Локлан, говореха, че е по-мъдър от цар Соломон и най-опитния боец в цяла Шотландия.
Юън Макалистър беше повече мит, отколкото реалност. Легендите разказваха, че броди по хълмовете, където практикува древни изкуства и черни магии, за да вика душите на мъртвите воини, които да живеят в тялото му. Като гигант сред мъжете, Юън никога не бе побеждаван в битка.
И Брейдън Макалистър… нямаше момиче в цяла Шотландия, което да не знае за него. По-красив от самия грях, казваха, че е в състояние да съблазни всяка жена, която срещне. Когато се стигнеше до битка, всички бяха съгласни, че единствено братята му можеха да се съревновават с уменията му.
Никой не искаше да пресича пътя на Макалистър.
Син изсумтя.
— Да, може да се каже така.
— Защо идват? — попита Кали.
Астър седна зад бюрото и прелисти книжата си.
— Тъй като са в приятелски отношения с крал Хенри, ги повиках с надеждата, че ще помогнат за постигането на мир, който да те върне у дома. Сега се страхувам, че са направили напразно това пътуване. Но няма значение, аз ще ги посрещна добре и след това ще ги изпратя обратно.
Имаше смисъл и тя осъзна, че Астър беше потърсил мирен начин да си я върне, вместо да тръгне с бойни действия към Лондон и да бъде убит.
— Кога ще пристигнат?
— Утре или вдругиден.
Кали се обърна към Саймън и Син.
— Хайде, господа, позволете ми да покажа и на двама ви, къде може да се изкъпете и да си починете. Астър, ще те помоля да бъде изпратена храна в стаята ми и в една от стаите отсреща?
Думите й предизвикаха яростта на леърда. Астър изръмжа ниско в гърлото си, след което се разкрещя.
— Не можеш да заведеш един от тях в стаята си, момиче! Това е неприлично!
— Съпругът ми ли? — попита Кали невярващо.
Лицето на Астър се обагри в друг нюанс на червеното.
— Да, бях забравил за това. Добре тогава, ще изпратя Аги с храна за всички вас — изфуча той.
— Благодаря ти.
Син не проговори, когато Кали ги поведе по коридора, последван от стълби. Видя изпълнените с омраза погледи, които им отправиха, докато се движеха из замъка.