Но дори и тогава, те никога не го приеха наистина.
Виждаха презрението на господарката си към него и следваха примера й. Докато братята му бяха приветствани, той винаги оставаше на заден план. При условие, че изобщо се сетеха за него по-късно.
Син се отдръпна от нея.
— Трябва да отидеш и да се видиш със семейството си.
— Ти си моето семейство, Син.
Той се задави, когато го разкъса вълна от емоции. Силата й всъщност замъгли очите му за момент. С чувството на болка и загуба, той се отдръпна от нея.
— Милорд?
— Остави ме — изръмжа той.
— Син? — Кали докосна ръката му.
Той се отдръпна от нея и от объркващите емоции, които тя събуди. Нуждаеше се от време насаме. Време да помисли за всичко това. Време, да обуздае тялото и да успокои душата си.
— Просто си върви! — изрева той. — Остави ме на мира.
Кали не знаеше какво да прави. Никога не беше виждала мъж с толкова много болка и не можеше да проумее причината. Беше така ядосан, че в действителност, я плашеше.
Част от нея искаше да обвие ръце около него и да го задържи до себе си, но не посмя. Напомняше й на пепелянка, готова да нападне. Не желаейки да го притиска, тя кимна.
— Ако имаш нужда от мен, аз ще бъда долу с чичо ми.
Син чу затварянето на вратата зад себе си. Беше толкова превъзбуден, че искаше да разкъса нещо на парчета.
Преди всичко, просто копнееше болката в сърцето му да спре. Искаше да слезе долу и да вземе жена си. Да живее в блаженство от това да знае, че тя го приема.
Толкова много ли искаше?
В съзнанието си, видя начина, по който Дрейвън се държеше с жена си и детето. Изпитваше болка от завист. Топло огнище и любящи ръце бяха нещо, което никога нямаше да има.
Ако майка ти не може да те приеме, защо да го правя аз? Гневните думи на мащехата му отекнаха в главата му.
Син прокара ръце през косата си и направи всичко възможно, да потисне спомените. Не искаше да мисли за миналото.
— Не искам нищо — изръмжа той.
И наистина беше така. Нито Кали, нито земите й. Нищо. Искаше само…
Затваряйки очи, той призова черупката от безчувствена празнота, с която беше живял в продължение на толкова дълго. Тук нямаше болка. Нямаше минало.
Нямаше нищо.
Това беше единствената утеха, на която мъж като него можеше да се надява. Да, тук, ако не удоволствието от допира на жена му, поне имаше точно копие на спокойствие. И това беше достатъчно.
Но вътрешно, осъзнаваше истината. Кали го изтръгна от черупката му и той никога нямаше да бъде същият.
Глава 10
Кали прекара следобеда със семейството и приятелите си, научавайки за всички новини и събития, които беше пропуснала през последните няколко месеца. Шана беше родила малко момченце на име Греъм. Сузана се беше омъжила за своя годеник и сега мислеше, че носи дете. Морна се беше грижила за селската пивоварна, докато се бе тревожила за Кали и Джейми.
А Дърмът се беше влюбил три пъти през последните два месеца. Поне така й каза Морна. Кали искаше да попита брат си по този въпрос, но това беше проблем, защото той отказваше да я види, откакто бе обзет от неразумния си гняв към Син.
Все пак, беше толкова хубаво да види всички тях отново. Дори и Дърмът, който наистина се държеше като изтривалка — груба и готова да ожули краката й, ако се приближи по-близо.
За щастие леля Диара, която планираше да посети, когато бе задържана от Хенри, вече беше оздравяла и се чувстваше по-добре след болестта.
Всички се зарадваха на новината за брака й, докато не научиха, че съпругът й е английски лорд. Сега, Кали видя как лицето на всеки един от тях се изпълва с тревога и ненавист.
Кали почувства униние. Нямаше да е лесно. Морна беше единствената, която поне се опита да се зарадва заради нея.
Сега Кали стоеше сама с Морна и месеше хляб в кухнята. Двете наваксваха пропуснатото през седмиците, докато беше в Лондон.
Лицето на Морна излъчваше нежност, докато работеха, а в очите й се четеше разбиране.
— Миличка, знам, че ти е трудно, но не е важно какво мислят другите. Важно е това, което мислите ти и Син.
— Защо си единствената, която го приема?
Морна се усмихна, докато изтупваше ръцете си от брашното. Дългата й, тъмнокестенява коса бе навита подобаващо около главата, а над роклята си тя носеше червено и зелено каре.
— Защото веднъж бях на мястото на Син. Когато срещнах баща ти, разбрах в същия момент, че никога няма да обичам друг мъж така, както обичах него. Той беше единственото нещо в моя свят и аз го исках толкова много, че сърцето ми плачеше постоянно от страх, че той няма да има нищо общо с мен.