— Баща ми те обичаше.
— Да, така беше. Но той беше страховит леърд и почти два пъти по-възрастен от мен, а аз бях просто дъщеря на овчар. Мнозина — като Астър, се бореха упорито да го държат далеч от мен.
Тази новина изненада Кали. Тя не можеше да си спомни за нито един момент, в който Астър да не е бил мил и уважителен към Морна. Напротив, спомняше си, че той я беше посрещнал в семейството с отворени обятия.
— Астър?
— Да, той си мислеше, че аз преследвам единствено парите и общественото положение на баща ти и че той е оглупял да тича след девойче, което е по-скоро дете. Направи всичко по силите си, за да ни раздели. Имаше и други, които си мислеха, че не влиза в задълженията на вдовеца на жена от кралското семейство да губи времето си като харесва мен.
Кали ахна, възмутена от тази проява на снобизъм. Как е посмял някой да каже нещо подобно за толкова мил и обичлив човек като Морна?
По-възрастната жена й подаде тава за хляба.
— Дори и малкото съкровище на име Каледония не ме искаше наоколо.
Кали се изчерви, като си припомни първата година, през която Морна беше живяла с тях. В интерес на истината, тя беше груб дребосък. Но тогава, сърцето й се беше пречупило от мисълта, че баща й е забравил нея и майка й. Тя беше ужасена, че той ще обича повече Морна, а нея ще изпрати да живее сама в гората.
Всичко тези страхове бяха глупави, но за едно младо момиче изглеждаха основателни. За щастие, Морна притежаваше силата и търпението на светец и беше спечелила всички.
— Толкова съжалявам за това.
Морна я потупа по ръката.
— Недей. Бях така щастлива, когато най-накрая се сближи с мен и просто ме хареса.
— Обичам те, Морна. Не бих могла да те обичам повече, дори да беше моя майка.
Морна я прегърна сърдечно.
— Аз чувствам същото към теб.
Кали стисна ръката на мащехата си, когато Морна я освободи от прегръдката си.
— Радвам се, че ти остана, но се страхувам, че Син няма да го направи. Той има отговорности в Англия, които е длъжен да поеме.
— Искаш ли да остане?
— Да, поради някаква причина го искам.
Морна я погледна преценяващо.
— Каква причина?
Кали насочи вниманието си към хляба, който оформяше. Лицето на Син изникна в съзнанието й. Добротата му към Джейми, упорството му към Дрейвън. Спомни си начина, по който се чувстваше в обятията му, докато я държеше. Също и усещането за твърдите му мускули под ръцете си.
Представи си настойчивия натиск на устните му върху своите. Но най-силен бе споменът, за това как я беше погледнал първият път, когато се държа мило с него. Никога нямаше да забрави недоверчивото, шокирано изражение на лицето му.
— Той е добър човек и мисля, че има нужда от някой, който да го обича.
Морна пристъпи напред, за да сложи нейните хлебчета в пещта.
— Ще направя каквото мога, за да помогна. Ако се наложи, дори ще нашибам с пръчка гърба на Астър.
Тя се засмя на думите. Щеше да се радва да види това.
Кали също сложи своите хлебчета в пещта, избърса ръцете си и после се извини, отправяйки се към голямата зала, където се намираше килерът. Спомни си, че Син хареса хляба с мед, който беше приготвила за Джейми в Лондон и искаше да го изненада като му поднесе малко тази вечер.
Спря се, докато влизаше в залата.
За нейно учудване около Астър се беше събрала група от мъже. Бяха най-малко двадесет. Говореха тихо и темата на разговора им я ужасяваше най-много.
— Не искаме английския дявол в нашите земи. Предлагам да го изпратим обратно на парчета.
Червена пелена заслепи очите на Кали.
— Дейвид Макданиел — каза тя, като се втурна през залата, за да застане пред високия, силен брюнет, който беше произнесъл думите.
Той се изправи с цялата си височина пред нея. Носеше червено и черно каре и беше доста хубав, но твърде набит за нейния вкус, не че това имаше някакво значение. Тя просто съжаляваше бедната му съпруга, задето й се налага да се справя с ината му.
Кали постави ръце на кръста си и го изгледа смръщено.
— Не мога да повярвам, че каза такова нещо за съпруга ми.
Той отказа да отстъпи.
— Защо? Това е истината. Щом тук има един сасенах, тогава ще изпратят още. Колко време мислиш, че ще измине преди Хенри да ни превземе?
— Нека той да им служи за пример! Да покажем на англичаните какво правим, когато се осмелят…
— Защо ти не го направиш?
Настъпи внезапна тишина.
Кали се обърна и видя Син, който слизаше бавно надолу по стълбите. Движеше се като опасен черен лъв. Раменете му бяха изпънати назад, а в походката му се четеше смъртоносна прецизност. Тъмният му поглед подкоси мъжете със стоманения си блясък и накара няколко от тях да преглътнат шумно.