Син отправи топла, дразнеща усмивка към Астър.
— Явно ще остана.
По-възрастният мъж изглеждаше така, сякаш току-що Син му бе предложил фъшкия.
Кали въздъхна с облекчение, въпреки че знаеше, че нещата съвсем не са наред. С течение на времето те щяха да проумеят що за човек е съпругът й и се надяваше след това да се научат на толерантност.
Тя пристъпи напред, с желанието да хване Син за ръката.
Той я сграбчи грубо, така бързо и изненадващо, че Кали не успя да помръдне, а после я бутна пред себе си и я задържа на една ръка разстояние. Хватката му върху горната част на ръцете й беше толкова силна, че тя протестира шумно, но той отказа да я пусне.
Свирепият поглед на Астър стана убийствен.
Странен съскащ звук се разнесе във въздуха и Син залитна напред, а погледът му потъмня, докато хватката му се затегна още повече. Познатият тик се върна на челюстта му.
Със същата бързина, с която я бе сграбчил, той я пусна.
— Какво беше това? — попита Кали и потърка горната част на ръцете си, където пръстите му бяха насинили плътта й.
Без да отговори, Син се обърна и тя видя, че лявото му рамо е пронизано от стрела.
Ужасът я връхлетя и докато се взираше в зловещата гледка, която представляваше забитата в плътта му стрела, тя осъзна какво бе направил Син. Знаел е, че стрелата е изстреляна и я бе защитил, за да се увери, че ще уцели него, а не нея.
Съпругът й бе спасил живота й.
— Намерете този, който направи това — изрева Астър към другите, преди да напуснат. — Искам главата на идиота, който рискува живота на Кали!
Когато мъжете се втурнаха през двора да търсят виновника, Астър тръгна към тях.
— Добре ли си?
— Не, уцелен съм — отвърна Син с ироничен тон. Като изключим намръщването му, изглежда напълно бе забравил за раната. — И в интерес на истината съм доста ядосан. Когато открия страхливеца, който направи това, с удоволствие ще ви връча тестисите му.
Кали страдаше, заради болката, която знаеше, че той изпитва, но не показва.
— Ние трябва да влезем вътре… — Гласът й заглъхна, когато Син се отдръпна от нея и се запъти към стената.
Тя размени озадачен поглед с намръщилия се Астър. Каквото правеше Син?
Чичо й сви рамене, сякаш четеше мислите й.
За неин ужас, Син отиде до стената и опря гърба си на нея, с което накара стрелата да премине напълно през тялото му.
Очите й се напълниха със сълзи и тя потисна писъка си, докато гледаше как Син счупи върха на стрелата със здравата си ръка. После се отправи към тях с пребледняло лице, като вървеше трудно и когато ги достигна, се обърна с гръб към Астър.
— Извади я.
Съдейки по изражението на чичо се, Кали знаеше, че той никога не беше виждал подобно нещо.
— Мили Боже, човече, как можеш да стоиш прав и да се движиш?
— Ако това беше най-лошото нараняване в живота ми, наистина щях да съм много щастлив. Сега я издърпай така, че раната да може да се зашие.
Астър поклати глава невярващо, докато обхващаше стрелата с ръка, а Кали прехапа устни в съчувствена болка.
Челюстта на Син трепна.
Кали инстинктивно хвана дясната му ръка и притисна лявата си към здравото му рамо. Той се наведе напред срещу ръката й в напрегнато очакване на действията на Астър.
Кали постави дясната му ръка върху гърдите си и я погали с пръсти, в стремежа си да му осигури някакво удобство.
С намръщено изражение, Син погледна сключените им ръце, но не каза нищо. Погледите им се срещнаха и тя видя болката и гнева, които горяха дълбоко в него.
— Благодаря ти — прошепна тя. — Но ми се иска просто да ми беше казал да се наведа.
Думите й успяха да отпуснат лицето му.
Поне докато Астър не постави едната си ръка върху пострадалото рамо на Син и не дръпна стрелата. Рицарят прокле силно и залитна напред.
Кали го придърпа в ръцете си, държеше го здраво, желаейки да може да отнеме болката от тялото му и да направи така, че раната да се излекува незабавно.
Син не знаеше какво да каже, докато рамото му пулсираше. Жестоката болка бе засенчена от топлата мекота на гърдите й, притиснати в неговите и от сладкия женствен, лавандулов аромат на косата й. Той затвори очи, вдъхна успокояващия мирис и се остави на облекчението да го залее.
Кали беше увила ръката си около врата му, малката й длан бе заровена в косата му, докато го притискаше към себе си. Това беше най-удивителното усещане, което някога бе изпитвал, и за миг той почти можеше да се престори на съпруга, какъвто й беше в действителност.
Устните му бяха толкова близо до прекрасния й аромат, че всичко, което трябваше да направи, бе да обърне леко глава и можеше да ги зарови в извивката на шията й. Слабините му се втвърдиха при мисълта. Дори и болката от раната му не можеше да потуши желанието, което изпитваше към нея.