— Ще намеря и накажа този, който ти причини това — прошепна тя и се отдръпна от него, за да го погледне. Искреността в тези светли зелени очи го изуми. Той се втренчи с почуда в нея и изпита копнеж да й покаже колко много означаваха тези думи за него. — Няма да те видя наранен.
Син не знаеше как да отговори на думите й.
— Това е само повърхностна рана — отбеляза той презрително.
— Можеше да те убие.
— Жалко, че не го направи — резките, едва доловими думи на Астър, преминаха през него, и потушиха страстта му незабавно.
Не, никога не би могло да има нещо между него и Кали, освен мечти. Мисълта го нарани много по-дълбоко, отколкото би трябвало.
Пренебрегвайки коментара на чичо си, Кали хвана ръката му и поведе Син към замъка.
Двамата се изкачваха по стълбите, когато Саймън ги пресрещна.
Рицарят кимна за поздрав, мина покрай тях, след това се обърна, за да ги спре.
— Кървиш ли? — Саймън посочи струйките, стичащи се от туниката на Син.
— Така изглежда — отговори Син саркастично.
— Мили боже, какво стана?
Син сви рамене.
— Явно някой не ме иска тук. Няма съмнение в това, така че пази гърба си, малък братко. Последното нещо, което искам да направя, е да съобщя на Дрейвън, че си мъртъв.
— Не се страхувай. Последното нещо, което искам да направиш, е да му кажеш, че съм мъртъв. — Саймън спря и погледна назад към стаята си. — Мисля, че може би трябва да се върна и да си сложа ризницата, преди да отида да хапна.
— Звучи като добър план.
Кали ги прекъсна.
— Господа, моля ви, трябва да се погрижа за тази рана, за да не кърви до смърт от нея.
Син отхвърли тревогата й.
— Стрелецът пропусна артерията. Уверявам те, че няма да кървя до смърт от тази рана.
Кали се намръщи на мъжа си и на спокойствието, с което приемаше всичко. Сякаш не очакваше нищо повече от това да го обиждат и раняват.
— Тогава моля те, угоди ми.
Без повече изказани на глас недоволства, той я последва в стаята им, макар че погледът му й подсказа, че не малко оплаквания се въртят в ума му.
Кали му помогна да издърпа туниката, която носеше над бронята си. Намръщи се при вида на дупката, която стрелата беше пробила.
— Странно. Едва можеш да видиш кръвта по дрехата, и все пак я усещам.
Всъщност по дрехата имаше много кръв.
Син вдигна поглед, докато тя преглеждаше раната му.
— Черното е оцветено с червена боя, за да прикрие нараняванията, които може да съм получил. По време на битка това обърква и плаши враговете ми, които знаят, че са ме ранили, но не могат да видят кръвта.
— На това ли се дължи прякорът „Непобедимият дявол“, който са ти дали?
Той кимна, седна на ръба на леглото и задържа чиста кърпа до рамото си.
Кали взе игла и конец и се постара да не забелязва колко прекрасно е тялото на съпруга й, когато беше голо. Слабата светлина в стаята улавяше великолепната бронзова плът, правейки я още по-съблазнителна. О, беше толкова красив.
— Това е интересен трик. Откъде го научи? — попита Кали, опитвайки се да се разсее.
Наистина не очакваше отговор, така че когато получи такъв се изненада.
— Докато живеех със сарацините. Това беше един от уроците, на които те ме научиха.
Сега тя разбра странната тактика, която бе използвал, за да победи мъжете от клана й.
— Уменията, които показа преди малко в боя… те ли те обучиха толкова добре?
— Да.
Колко странно беше за него да бъде така открит. Кали взе кърпата от ръката му и огледа наранената кожа. Стомахът й се сви при вида на новата рана, която се открояваше върху кожата до белезите от предишни наранявания. Тя го погали и изпита болка при мисълта за това, което вече бе преживял. Твърдата му кожа беше толкова топла, а косата му се докосна до ръката й, докато тя подготвяше рамото му, почиствайки го с подгизналата от вино кърпа.
Бедният й съпруг.
— Колко дълго живя там? — попита Кали, опитвайки се да отвлече вниманието си от стегнатото му, мускулесто тяло и желанието да го целуне, което изпитваше.
— Почти пет години.
Кали спря. Пет години. Беше дълго време, през което да живееш сред враговете си. Опита да си представи, какво би било за нея да живее в Лондон толкова дълго, докато копнее за дома.
Нищо чудно, че й беше казал, че разбира нуждата й да се върне при семейството си.
Повече от всеки друг, той познаваше това чувство до такава степен, че тя дори не можеше да си представи.
— Защо си живял с тях за толкова дълго време? — попита Кали, когато направи първия бод.