Син се напрегна съвсем леко, преди да проговори:
— Нямах избор. Бях роб. Всеки път, когато се опитвах да избягам, те ме връщаха.
Сърцето й застина при думите му. Дрезгавата нотка в гласа му й подсказа, че сарацините са го накарали да страда за опитите му да се освободи. Погледът й се спусна към най-дългите и дълбоки белези върху гърба му и се запита колко ли побои е трябвало да изтърпи в техните ръце.
А е бил просто момче. Не по-голям от Дърмът. Кали преглътна, когато осъзна, че вероятно е бил по-млад от него.
Внимателно направи още един бод и попита.
— В крайна сметка как се измъкна?
— Благодарение на Хенри. Изпратиха ме да го убия и докато се промъквах през лагера му, бях обсебен от мисълта, че ако някога мога да бъда отново свободен, Хенри е единственият, който може да ми помогне. Така че, вместо да прережа гърлото му, аз се спазарих с него.
Тя завърза конеца и го отряза.
— Изненадана съм, че ти е помогнал.
— Както и аз. Честно казано очаквах да ме убие, след като го пусна. Но реших, че по един или друг начин щях да съм свободен.
Какъв ужас. Кали не можеше да си представи дори да се опита да вземе такова решение.
— На колко години беше?
— Осемнадесет.
— Ти си бил просто едно дете.
— Никога не съм бил дете.
Не, не е бил. И това беше най-лошото. Беше прекарал целия си живот като аутсайдер. Тук, в Англия и в Утремер. Кали не можеше да си представи да живее по този начин.
Мълчаливо заши раната на гърдите му, после погледна към предмишниците му, където мечът й го беше порязал.
— Много съжалявам, че те нараних.
Думите й го предизвикаха да я погледне.
Искреността й го попари.
— Ти не си ме наранила.
Само тя никога не го беше наранявала. Поне не все още.
Син се загледа в извивките на червените й къдрици, падащи върху раменете й, и нежността в зелените й очи. Усети нежеланието й да го нарани, когато докосваше кожата му. Това възпламени яростно цялото му тяло, настоявайки да я вземе в обятията си и да облекчи болката както в сърцето, така и в слабините си.
Тя беше толкова невероятна. И той я желаеше с такава дива страст, че се запита дали няма да го унищожи.
Кали наклони глава надолу към него и точно когато той отвори устните си, за да я вкуси, шумна суматоха изпълни въздуха.
Хората викаха, че група от конници влезли в двора.
Кали се отдръпна мигновено, оставяйки го да проклина прекъсването, докато тя отиде до прозореца, за да види какво се случва. Той се присъедини към нея и погледна над рамото й.
В двора имаше трима новопристигнали ездачи. Нейните хора и слугите бързаха да ги посрещнат, сякаш са отдавна изгубено семейство, докато Астър и Дърмът излязоха от замъка и поздравиха гостите си.
— Макалистър са тук — каза Кали с нотка на уважение в гласа си.
Син се насили да не се усмихне. Тя нямаше представа какво й предстоеше сега.
Брат му Брейдън яздеше свирепия си жребец Демон, който риеше и удряше в земята раздразнен, че трябва да спре. Конят и човекът имаха един и същ темперамент.
Дългата, черна коса на Брейдън беше заплетена от ездата, а плейдът в тъмнозелено и черно висеше, както винаги.
Юън яздеше до него на гърба на пъстър жребец, а русокосият Локлан прехвърли крак над гърба на сив кон на тъмни петна и се плъзна майсторски на земята.
Хубаво беше да ги види отново.
Кали се обърна към него, бузите й бяха порозовели. Той повдигна вежди при жизнерадостта й, донякъде ужилен от нея. Тя изглеждаше по-щастлива да ги види, отколкото някога е била с него.
— Ще отида да се уверя, че имат храна и напитки. Облечи се и ще се видим долу.
Син се намръщи, когато тя се втурна през стаята с лека стъпка. Погледна през прозореца към веселата тълпа, която топло посрещаше братята му. Виковете за поздрави звъннаха в ушите му, когато Астър тупна Локлан по гърба, сякаш баща приветстваше в дома си възлюбен син, а Дърмът се засмя с Брейдън.
Предполагаше, че някои неща никога не се променят.
Сърцето на Кали блъскаше учестено, докато слизаше надолу по стълбите. Мощният клан на Макалистър някога е бил техен съюзник. Но през последното десетилетие, връзката помежду им бе прекъсната. И все пак, би било добре за клана й да поднови съюза, защото Макалистър бяха в добри отношения с английския крал, може би това щеше да помогне за спирането на набезите на бунтовниците.
Тя стигна до залата по същото време, когато Астър влезе вътре заедно с мъжете.
Кали спря, докато оправи роклята си. Те всички бяха гиганти! Извисяваха се над чичо й и брат й и я накараха да се чувства много дребничка. Само Син можеше да се конкурира с височината им.