— Племенницата ми, Каледония — каза Астър, насочвайки вниманието към нея.
Кали преглътна нервно. Комбинираният ефект от братята Макалистър беше доста разтърсващ и объркващ за сетивата на една жена.
Русият мъж пристъпи напред. Беше смайващо красив с твърди сини очи.
— Локлан Макалистър, милейди, удоволствие е да се запознаем. — Дълбокият му глас изпрати тръпка през нея. — Брат ми Юън.
Тя погледна към гиганта от лявата му страна. Той приличаше на голяма черна мечка, косата му беше дълга и се нуждаеше от подстригване.
— И Брейдън.
Кали кимна, криейки усмивката си. Той беше по-красив, отколкото човек имаше право да бъде, а тя знаеше репутацията на този брат Макалистър, за който казваха, че е в състояние да убие човек с един удар и да покори жена с една целувка.
Тя се усмихна на тримата.
— Удоволствие е да посрещна всички вас. Моля, елате и седнете.
Кали ги поведе към масата на леърда, а Астър ги последва, вървейки от едната им страна.
— Съжалявам, че трябва да ви съобщя, че пътуването ви бе напразно, момчета. Нямах представа, че англичанинът, е решил да изпрати роднините ми обратно при мен.
— Изненадан съм от това — каза Брейдън.
— Съвсем не звучи като Хенри, той не би се отказал доброволно от заложниците си.
— Не е — отбеляза Дърмът подигравателно, докато вървеше зад тях. — Изпрати я у дома със _сасенах_ за съпруг.
— Някого, когото познаваме? — попита Брейдън.
— Съмнявам се — отвърна Астър. — Никога не съм чувал за него. Кали, той не е ли граф?
— Да, чичо.
— Граф на какво?
Кали спря, когато осъзна, че не знае. Никой не беше споменавал владенията му пред нея.
— Не съм много сигурна. Но ми казаха, че има огромни стопанства.
Кали застана отстрани на масата, готова да се погрижи за нуждите на мъжете. Слугите влязоха с бира, плата с месо и хляб, а в същото време Саймън се присъедини към тях. Той се приближи до масата с вид на открит и честен човек, което тя намираше за много очарователно.
Братята Макалистър го погледнаха подозрително, когато той се приближи.
— Макалистър? — попита Саймън.
Кали кимна.
Саймън се приближи до тях. Усмивката му се разшири и очите му заблестяха в миг на приятелство. Той изглеждаше като човек, който поздравява стари приятели, които не е виждал от много време.
— Имам чувството, че вече познавам и трима ви.
Брейдън се втренчи в него намръщено.
— Така ли?
— Саймън от Рейвънсууд. Ти трябва да си Брейдън.
— Аз не познавам никого от Рейвънсууд. Откъде знаеш кой съм?
— Ти си най-младия и най-пакостливия. — Саймън се обърна към Локлан. — Ти сигурно си Локлан, който никога не срещна правило, което да не обича. Винаги непоколебим и готов да рискува живота си за всеки член на семейството ви или клана.
После погледна към Юън.
— А ти си най-тихият. Винаги сериозен и сприхав, готов да се сбиеш. О, колко истории съм чувал съм за вас тримата.
Братята си размениха нервни погледи.
— Чул от кого? — попита Локлан.
— От мен, безполезен подлизурко. Кажи ми какво чудо изкара вас тримата от дупката ви и докара мързеливите ви кожи чак до тук. И то ден по-рано.
Всички в залата замръзнаха при тези остри думи.
Никой със здрав разум не би посмял да обиди един Макалистър, да не говорим за трима наведнъж.
Задъхана, Кали насочи вниманието си към входа, където Син стоеше, облечен в доспехите си и със скръстени ръце на гърдите си. Тя не можеше да разчете нищо по чертите на лицето му. Той просто стоеше там стоически и гледаше мъжете, които току–що бе обидил.
Астър изрева от ярост.
— Как смееш да обиждаш гостите ми! — Той се обърна към Кали с гневен поглед. — Виждаш ли какъв мир носи той?
Тримата Макалистър бавно се изправиха на крака. Като гигантска стена, те едновременно заобиколиха масата и се насочиха към съпруга й.
Кали преглътна, докато гледаше подигравателната усмивка на Дърмът. Брат й се радваше на този конфликт.
Тя се прекръсти.
Веднага след като братята стигнаха на една ръка разстояние от Син, те се разсмяха и хвърлиха отгоре му.
Кали стоеше зяпнала от шок, докато Макалистър сграбчиха съпруга й в прегръдките си, а той настръхна, изруга и ги плесна през ръцете.
— Оу! — извика Син. — Пуснете ме, проклети човекоядци.
— Изгарянията ти заздравяха ли? — попита Локлан и се намръщи загрижено.
— Да, оправиха се, но имам нова пулсираща рана и ако не ме пуснеш, ще започне пак да кърви.
— Нова, как? — попита Брейдън и се намръщи като размени поглед с Локлан, който огледа дрехите на Син сякаш търсеше раната.
— Какво се е случило? Прегледа ли те лекар?