Силно изсвирване огласи въздуха.
Мъжете спряха да говорят и всички се обърнаха към Кали.
— Може ли някой да ми каже какво става тук?
Юън отправи недоволен поглед към нея.
— Просто поздравявахме своенравния ни брат. Ако нямате нищо против, много се радваме да го видим.
Челюстта на Кали увисна, подобно на тази на чичо й и Дърмът. Не…
Беше ли чула правилно? Ако това бе вярно, защо Син не си направи труда да го спомене пред нея?
Защо, за бога ще скрие нещо такова?
Прекосявайки стаята, тя се изправи пред съпруга си.
— Ти си Макалистър?
Болката дълбоко в очите му спря дъха й.
Локлан потвърди.
— Разбира се, че е така. — После той също забеляза изражението на Син и Кали го чу да му шепне. — Независимо от миналото, ти винаги си бил Макалистър.
Тикът отново се появи по челюстта на Син и когато заговори, тонът му беше също толкова нисък. Той отправи суров поглед към Локлан.
— Ако си спомняш, бях публично отлъчен. Два пъти.
Кали видя срама по лицето на Локлан, когато заби разтревожения си поглед в пода.
Астър се приближи до тях.
— Искаш да ми кажеш, че това момче е планинец? Хенри е оженил моята племенница за Макалистър?
— Ти си женен? — Брейдън ахна невярващо. — Ти?
Син изсумтя.
— Новината не те ли кара да хукнеш в търсене на убежище от предстоящия Апокалипсис?
Брейдън го блъсна добродушно.
— Ох — простена отново Син, отблъсквайки ръката на Брейдън. — Казах ти, че съм ранен. Какво ще направиш сега, ще изсипеш солницата и ще втриеш солта в раната?
За първи път, откакто го бе срещнала, Кали наистина видя съпруга си спокоен и не нащрек.
Около него дори витаеше духът на доброто настроение.
Юън я сграбчи и я прегърна силно.
— Добре дошла в семейството — каза той и залепи една целувка на бузата й.
— Пусни я, преди да си я наранил — изръмжа Син.
Юън изръмжа в отговор и отказа да я освободи.
— Е, момиче, защо ще искаш да се ожениш за този грубиянин, когато можеше да избираш между мен и Локлан?
— Защото не я попитаха — отвърна Син иронично.
— Да, добре, може би щеше да се наложи, ако я бях видял пръв.
— Е, не си. Сега пусни жена ми долу.
Юън пусна Кали обратно на земята, а след това й намигна.
— Изразява притежание. Това е добър знак.
— Да — съгласи се Син — но е лоша поличба за теб, ако не държиш ръцете си далече от нея.
Локлан се засмя.
— Когато говориш така, братко, почти мога да усетя шотландската дрезгавина в гласа ти.
Син го наруга.
— Иска ти се.
— Знаеш ли — каза Брейдън и наклони глава към Саймън. — Все още не сме разбрали защо той знае толкова много за нас.
Син отстъпи назад и издърпа Саймън напред, за да го представи на своите братя.
— Това е Саймън, мъж, който се превърна в мой брат.
— Трябва да си този, който го ядосва от мое име — предположи Брейдън, предлагайки на Саймън ръката си. — Надявам се, че си се справил добре с работата.
Саймън разтърси ръката му.
— Със сигурност се постарах.
Мъжете се засмяха, а Астър ги подкани обратно към масата. Кали гледаше и слушаше братята и се чудеше на промените, които присъствието им направи с мъжа й.
Надяваше се сега, когато са тук да притисне един от тях и да разбере повече по въпроса, защо съпругът й бе толкова несклонен да я приеме.
Преди всичко искаше да знае защо Син не си беше направил труда да й кажа, че е шотландец.
Глава 11
Мъжете седяха с часове, закачаха се и се шегуваха. Кали слушаше и сърцето й се изпълваше с топлина, заради привързаността им един към друг. Макалистър приеха дори Саймън в обкръжението си, за разлика от собствения й клан, те нямаха проблеми с размножаването на англичаните.
Кали научи много за миналото им, включително за брат им Киърън, който се бе самоубил. Но научи много малко за Син. Братята му сякаш знаеха, че споменаването на миналото му го наранява, затова се постараха да не говорят много за него. Беше станало доста късно, когато решиха да се оттеглят. Кали се прозяваше, докато показваше на мъжете къде ще спят. Най-накрая се озова в собствената си стая, насаме със съпруга си.
— Много си красив, когато правиш това.
— Правя какво?
— Усмихваш се.
Той се намръщи на думите й.
— Не го казах, за да спреш да го правиш.
Син погледна с неохота към леглото и се отдалечи от нея.
— Защо не ми каза, че си Макалистър?
— Защото не съм.
Намръщването й, наподобяваше неговото, докато се опитваше да разбере думите му. Той определено не беше близък с майка си.
— Не разбирам.
Син въздъхна, свали меча си и го остави настрана.