Изведнъж една възглавница бе поставена до тила му. Намръщен, той се облегна назад, за да види как Кали си прави постеля.
— Какво правиш?
В отговор тя сви рамене, легна на пода и издърпа одеялото му върху себе си.
— Състрадателна съм. Леглото ми е там, където е съпругът ми. Ако не искаш да дойдеш при мен, тогава аз ще дойда при теб.
— Държиш се абсурдно.
— Аз ли? — попита тя и се облегна на лакът, за да го погледне. — Струва ми се нелепо да лежиш на студения, каменен под, когато наблизо те очаква удобно легло.
Син затвори очи, неспособен да спори с нея и да се справи с обърканите си чувства. Тази вечер й бе казал неща, който никога преди не бе изричал. Никой, дори братята му нямаха представа за казаното от майка му през онази нощ.
Чувстваше слабост и умора и единственото, което желаеше, бе почивка от миналото си.
— Лягай си, Кали.
Но тя не си отиде, вместо това просто се сви до него и продължи да говори:
— Защо? Аз ли направих нещо нередно през първата ни брачна нощ? Разочаровах ли те?
Син почти се задави, спомняйки си колко топла и отзивчива бе тя тогава. Никога не го бе разочаровала. Не и досега, когато отказа да изпълни молбата му.
— Не, не бях разочарован.
— Тогава защо не искаш да правиш любов с мен?
Той бе изгорен от спомена за нея, гола и гореща в ръцете му. Няколкото й думи събудиха тялото му за живот. Тя беше първата жена, която молеше за услугите му. Осъзнаването бе еротично и чувствено и го изпълни с огън.
— Не мога да повярвам, че водим този разговор.
— Добре тогава, край на дискусията. Продължавай да лежиш така с раненото си рамо и се преструвай, че не съществувам. В което си много добър, между другото.
Болката в гласа й го ужили. Син не искаше да я наранява. Искаше просто да го остави на мира. Да му остави малкото късче спокойствие, което изолираното му сърце можеше да намери.
— Кали, причината не е в теб. Защо просто не приемеш факта, че съм нечестно, нищо неструващо копеле и не ме оставиш на мира.
— Както правят всички останали?
— Да.
Кали седна и се наведе над него. Гърдите й се отъркаха в ръката му и в отговор на невинното й докосване, мъжествеността му се втвърди. Естествената й красота го прикова към пода, медните й къдрици падаха свободно около лицето й, а светлината на огъня блестеше в зелените й очи, които присви гневно към него. Яростта й бе оцветила бузите й в розово.
— Защото не вярвам, че си нечестен и знам, че струваш нещо. Колкото до това, че си копеле, вината не е твоя.
Тя опря брадичката си върху бицепса му и се втренчи в него, с желание в очите си, което му се струваше невероятно. Не вярваше, че тя наистина иска да има нещо общо с него.
— Ще те обичам, съпруже, ако ми позволиш.
Думите й го разкъсаха на парчета, оставяйки го толкова уязвим. Не можеше да й повярва, защото знаеше…
— И ако го направя? Какво ще стане със семейството ти? Готова ли си да ги изоставиш завинаги. Наистина ли, дори за миг вярваш, че биха приели един англичанин в сърцата си.
— Ти не си англичанин, ти си шотландец.
— Не! Роден съм в Англия и прекарах по-голямата част от живота си там. Бях изхвърлен от Шотландия с думите, никога да не се завръщам отново. Мразя това място повече, отколкото някой би могъл да разбере и ще сграбча първата възможност, която ми позволи да се върна обратно в Лондон. Готова ли си да заминеш с мен.
Очите й заблестяха гневно, когато си спомни това ужасно място.
— Аз презирам Лондон, мръсотията и вонята му. Хората там ме мразят.
— Тогава можеш да разбереш как се чувствам тук.
Думите му секнаха дъха й. Скъпи светии, тя знаеше. Разбираше ужасяващата агония, която изпълваше сърцето й ден след ден и страхът, че никога отново няма да види любимата си Шотландия.
— Защо се ожени за мен? — попита тя тихо, наполовина уплашена от отговора, който той щеше да й даде.
— Защото знаех, че няма друг начин да те върна у дома. Видях как другите се отнасят към Джейми, презрението им. Той е прекрасно момче с добро сърце. Не исках да стане като мен. Затова върнах и двама ви, преди да е станало прекалено късно.
Кали замръзна, когато бе връхлетяна от изобилие от емоции. В този момент, знаеше че го обича. Силата на чувството я разкъса, изпълвайки я с желанието да го вземе в ръцете си и да го прегръща през остатъка от вечността.
Този мъж, толкова силен и толкова наранен, който пренебрегваше себе си и помагаше на другите, когато никой, никога не бе помогнал на него. Той я изумяваше и плашеше, но най-вече я бе развълнувал дълбоко.