Въпреки това, тази нощ той беше рискувал с нея. След случилото се между тях бе напълно възможно тя да забременее от него. Което означаваше, че поне на някакво първично ниво, той й се доверяваше. Тя го прегърна трогната от думите му.
Син я притисна по-близо до себе си, надявайки се в сърцето си, че е стерилен. Молеше се, че тази нощ няма да се превърне в проблем. Не можеше да понесе мисълта, че едно дете ще се роди, за да изтърпи страданието и нещастието на този свят.
Никога не трябваше да я докосва. Беше грешно и той си пожела този следобед стрелата да бе пронизала сърцето му. Трябваше да остави семейството й да го победи и да се върне в Англия.
Трябваше да направи всичко друго, но не и да се люби с нея. И все пак, докато тези мисли се въртяха в глава му, той погледна към ангелското й лице и видя това, което бе чакал през целия си живот.
Всичко, което трябваше да направи, бе да намери смелостта да го вземе. С огорчение осъзна, че през целия си живот бе устоял силен и сам, а сега се страхуваше от една обикновена жена. Защото тя го плашеше. Тя и непознатите чувства, които предизвикваше в него. Когато я погледнеше, всички тези отдавна погребани мечти, се появяваха и го караха да бленува за неща, за които нямаше право да копнее, като дом, семейство и любов…
Момче, бъди благодарен за това което имаш. Всички копелета като теб са достойни само да бършат задниците на по-добрите. Суровите думи на Харолд го разкъсаха. Дишането му се затрудни, той неохотно се отдръпна от нея, стана и се облече.
— Син?
Звукът на гласа й го нарани. Той се спря на вратата, разкъсван между необходимостта да се върне в леглото, да я вземе в прегръдките си и да я задържи завинаги и страхът от евентуалното й отхвърляне, който го караше да избяга като уплашено животно.
За първи път в живота си, Син избра отстъплението.
— Ще се върна след малко.
Без посока, той се отправи надолу по стълбите към голямата зала, където завари брат си Юън. Той все още седеше на масата и пиеше ейл сам.
— Защо си все още буден? — попита Син и зае свободното място в непосредствена близост до брат си.
Юън пресуши чашата си и си наля още, преди да отговори:
— Все още не съм умрял от изтощение. Ами ти?
— Същото.
Син грабна една чаша, напълни я и изпи съдържанието й на един дъх.
— Каква двойка сме, а? — изсумтя Юън.
Син напълни още една чаша.
— В смисъл?
— И двамата сме измъчвани от миналото.
Син замълча, когато спомените се надигнаха. Той знаеше за болката и вината, която изпитваше брат му. Знаеше как миналото измъчва съвестта му.
— Тази вечер си мислиш за Киърън? — попита Син.
Юън кимна.
— Всяка вечер, лицето му ме преследва, когато се опитвам да заспя.
— Да, разбирам те добре. Аз виждам лицата на всички мъже, които съм убил. — Отпи нова глътка бира, преди да продължи. — Дори не знам имената на повечето.
— По-лесно е от това да знаеш, че си убил собствения си брат.
Син избута стола си назад, така че да може да изравни погледа си с този на Юън.
— Киърън се самоуби.
— Да, след това, което му причиних.
— Вината не беше твоя.
Юън не беше нищо повече от пешка в ръцете на красива жена, която нямаше сърце. Киърън бе направил собствения си избор и бедният Юън бе оставен да страда, заради действията и на двамата.
Син съчувстваше на брат си и би дал всичко, за да облекчи страданието му. Но се съмняваше, че вечността разполага с достатъчно време, което да облекчи сърцето му.
Юън изля от бирата, докато се опитваше да си налее, затова хвърли чашата зад рамото си и вместо от нея, отпи от стомната.
— Проклетите чаши, никога не са достатъчни големи — промърмори той. Наклони глава и погледна към Син. — Е, защо си тук, когато имаш такава красива жена, която да топли леглото ти?
Отговорът на този въпрос беше лесен.
— Защото съм лицемерен глупак.
— Е, поне го осъзнаваш.
Син се усмихна криво.
— Знаеш ли, тази вечер си мислех, че дължа извинение на Брейдън.
— За какво?
— За думите, които му казах, когато бяхме в земите на Макдъглас, заедно с Маги. Открих, че с много по-лесно да даваш съвети, отколкото да ги прилагаш на практика.
Юън се намръщи.
— Братко, не забравяй, че съм пиян и нищо от казаното не оформя смисъл в замъгленото ми съзнание.
Син си пое дълбоко дъх.
— Казах на Брейдън, че трябва да грабне възможността с Маги и да разбере дали им е писано да бъдат заедно. И сега осъзнавам, че не мога да последвам същия съвет.