Тази сутрин бе добил представа за дълбочината на омразата на клана й към него. Те никога нямаше да го приемат, а той никога не би я помолил да ги напусне. Тези хора бяха близките й и въпреки че тя твърдеше, че той е нейното семейство, Син не го вярваше. Тя почти не го познаваше.
Беше прекарала живота си в грижи за клана си и кланът се бе грижил за нея. Съществуваше връзка между нея и хората й, която той отказваше да разруши.
Случилото се между него и Кали…
Не приличаше на нищо, което някога бе преживявал, но това наистина не означаваше нищо за човек, който рядко бе получавал каквото и да било.
Изпитваше единствено похот към нея. Нищожна и мръсна. Нямаше нищо повече. Той не бе способен на нещо по-добро и го знаеше.
— Най-добре да се връщам при братята си.
Кали въздъхна с копнеж, когато съпругът й я остави. Той не си бе направил труда да й отговори.
— Как може да позволяваш на един сасенах да те докосва?
Тя ахна стреснато, когато чу гласа на Дърмът от таванското помещение по-горе. Погледна нагоре, опитвайки се да го види през пролуките в дървените дъски, но не го откри.
— Дърмът Макнийли, какво правиш там горе?
Тя долови мекия, женствен кикот, последвано от неговото шъткане. Лицето на Кали се обагри в червено, когато си помисли за това, което е чул брат й и какво са правили двамата горе.
Дърмът скочи от плевника. Препасвайки карирания си килт, той се приближи към нея.
— Трябва да го изпратим обратно в Англия, където му е мястото.
Тя погледна към тавана, където момичето продължаваше да се крие, но очевидно нямаше да има проблем да ги чуе.
— Това не е тема на разговор, който възнамерявам да осъждам с теб. Особено тук.
Дърмът я сграбчи за ръката и я издърпа напън.
— Хората говорят. Ако не изпратиш този сасенах у дома има хора, които ще го направят вместо теб. И той ще бъде върнат на Хенри на парчета.
Тя издърпа ръката си от хватката му.
— Кой го казва?
— Знаеш кой.
— В такъв случай би било най-добре да кажеш на Нападателя да остави съпруга ми на мира. Ако отново пострада, няма да се успокоя докато не заловя всеки разбойник, който се крие в града.
Той зяпна невярващо при думите й.
— Ще предпочетеш един сасенах пред собствения си брат.
— Не бих искала, но няма да го нараня. Сега ми кажи кой го рани вчера.
Дърмът предизвикателно повдигна брадичка, а по блясъка в очите му Кали разбра, че той знае всичко, но по-скоро щеше умре, отколкото да й отговори.
— Това беше само предупреждение. Следващия път няма да пропуснат сърцето му.
Кали преглътна гнева си и се опита да се обърне към него спокойно. Обичаше брат си повече от всичко и последното нещо, което искаше бе да го види наранен поради толкова глупава причина.
— Дърмът, моля те. Защо трябва да се замесваш в това? Ако ми разкриеш имената на всички, които участват, кълна ти се, че няма да ги издам, но трябва да говоря с тях. Трябва ни мир.
— Мир? Ако те чува, баща ни се обръща в гроба. Той мразеше англичаните и ако наистина беше негова дъщеря, никога не би допуснала този мъж в леглото си. Да не говорим да го умоляваш за това.
За първи път в живота си, Кали искаше да удари брат си. Ръката я засърбя от силата на желанието.
— Дай ми името на Нападателя.
— Или какво? — презрително попита той. — Ще кажеш на скъпия си съпруг сасенах, че съм един от тези, които извършват нападенията.
Кали беше ужасена от самата идея за това.
— Никога не бих те предала.
— И по-добре. — Студената ярост в очите му я уплаши. Никога преди не го бе виждала такъв.
— Заплашваш ли ме?
Погледът му едва доловимо омекна.
— Никога няма да те нараня, също така никога няма да ги предам. Ако съпругът ти научи, че съм един от бунтовниците ще трябва да ме измъчва за имената на останалите. Готова ли си да ме видиш екзекутиран?
— Разбира се, че не.
— Тогава се отърви от него.
О, това момче можеше да бъде непоносим инат и егоист. Как смееше да й отправя подобни искания. Време беше да му изясни позицията си по този въпрос.
— Аз съм негова съпруга. Ако той си тръгне, аз също трябва да замина с него.
— Тогава ни остави да го убием.
Тя поклати глава към него. Сега той се държеше напълно неразумно.
— Можеш ли наистина да направиш това?
Той повдигна безгрижно рамене.
— Имаш ли представа за броя на мъжете, които той е убил. Джейми каза, че е чул английските рицари да проклинат името му и да разказват за ужасите, които този мъж е причинил на други хора. Каза, че съпругът ти бил известен с това, че прерязвал гърлата на мъжете, докато спят. Справедливостта ще възтържествува, ако бъде убит.