Кали обви и другата си ръка около неговата, държеше я здраво и се надяваше, че им предстоят много следобеди като този, когато ще може да се наслади на един спокоен момент с него.
— Мога ли да ти донеса нещо? — попита тя.
Син погледна към мястото, където тя държеше ръката му. Бледността на нежната й, мека кожа бе в рязък контраст с неговата тъмна и загрубяла. Ръката й бе толкова малка в сравнение с неговата, толкова елегантна и нежна.
Как можеше нещо толкова малко да го разтърси така дълбоко. Тези ръце нямаха силата да му направят нищо и въпреки това, му дариха топлина и утеха, които Син не бе способен да назове.
Кали повдигна ръката му към устните си и целуна кокалчетата на пръстите му, събуждайки в тялото му отчаяното желание за нея.
— Ще се уверя, че никой няма да те смущава.
Тя се наведе и постави целувка върху бузата му. Син се наслади на усещането за устните й върху кожата му. И му беше нужна цялата му сила, за да не я дръпне при себе си в леглото и да прави любов с нея.
Вместо това, той остави добротата й да се излее в него. Топлината на устните й докосваше разкъсаното му сърце, което сякаш току-що бе започнало да бие.
Чу я да излиза от стаята и да затваря вратата. Изпълнен със съжаление, той гневно заби юмрука си в леглото.
Защо тази жена се бе появила в живота му, когато всички светци знаеха, че няма шанс за бъдеще между тях двамата.
Но Син знаеш защо.
Хенри искаше мир и беше готов да жертва всичко за него. Макар на Син да му харесваше да се преструва, той знаеше истината за отношенията си с краля. Не бе нищо повече от негова пионка, слуга и ако бе безполезен за Хенри, животът му не струваше нищо.
Кали застана на стъпалата пред замъка, докато мъжете от клана се събираха наоколо. Бе наредила на слугите да подготвят храни и напитки за мъжете, с надеждата да ги успокои.
За нейна пълна изненада не се получи. Въздухът около тях бе изпълнен с враждебност. Всички знаеха, че щом са повикани тук, нещо не е наред. Просто не знаеха какво.
— Каледония, сладка моя.
Тя се обърна, когато чу гласа на Фрейзър. Той беше съвсем малко по-висок от нея, русокос и синеок. Естествена усмивка красеше винаги устните му, по открит и приятен начин, често, който Кали намираше за успокояващ. Преди да бъде заловена от Хенри, мъжът бе поискал разрешение от Астър да я ухажва.
Въпреки че споделяха много общо и характерите им си приличаха, тя никога не беше изпитвала романтични чувства към него. Той беше като по-голям брат за нея.
Кали му отвърна с истинска, макар и малко хладна усмивка.
— Фрейзър, как си?
— Много по-добре сега, когато знам, че си в безопасност. Безброй пъти призовавах чичо ти да се отправим към Лондон, за да те върнем. Но той не искаше и да чуе за това.
Хлад се спусна по гърба й от тона и особения блясък в очите му. Нещо се криеше в наглите му думи.
Възможно ли бе, той да е лидерът на бунтовниците?
Подобно на баща й, той мразеше страстно англичаните и притежаваше характера на човек, който може да командва другите. Беше възможно, да не говорим, че двамата с Дърмът бяха приятели.
Тълпата незабавно замлъкна.
Намръщена, Кали се огледа, за да открие съпруга си на прага.
Дългата, черна коса на Син се спускаше по раменете му и изчезваше в мрака на английската му туника и броня. Стоеше изправен, висок и горд и едната му, покрита с ръкавица ръка, почиваше върху дръжката на меча му. Очите му, които предизвикваха такива дълбоки чувства в нея бяха проницателни и тъмни. Силата и смъртоносната грация, която излъчваше той, изпрати тръпка по цялото й тяло.
Беше очевидно за всеки, че е мъж с авторитет, който вижда много повече от това, което е пред него. И мъжете наоколо реагираха на присъствието му като група от неспокойни хищници, които знаеха, че лидерството и територията им е застрашена от този човек.
— По дяволите, какво прави един сасенах тук?
Сърцето на Кали биеше от страх какво може да направят мъжете от клана. Повечето, все още не знаеха за брака й и тя се питаше защо Астър не е тук, за да помогне.
Обидите се сипеха, докато Син стоеше мълчаливо, преценявайки ги един по един. Беше зловещо да го гледа, защото Кали знаеше какво прави той. Запаметяваше в ума си всеки мъж, неговото поведение и думи. Това беше Син, който се радваше на благоразположението на краля. Рицарят, непобеждаван в битка.
И колкото по-дълго стоеше и ги наблюдаваше, докато те го обиждаха, толкова повече кланът се ядосваше на стоическото му мълчание.