— Къде е Макнийли — извика един от мъжете към Син. — Какво си направил с него?
Мъжете бяха готови да нападнат рицаря, подобно на яростна вълна, но Син не изглеждаше засегнат от гнева или враждебността им.
Ужасена, тя събра полите си и се втурна по стълбите, за да се изправи към съпруга си.
— Моля ви! — извика тя и вдигна ръцете си в опит да ги накара да замълчат.
Когато гласовете се успокоиха до шепот, тя продължи да говори.
— Част от вас знаят, че сега съм омъжена жена.
Тя се усмихна на съпруга си и улови ръката му със своята.
— Син…
Едно ожесточено проклятие дойде от Фрейзър. Очите му блестяха яростно, когато се отправи по стълбите, за да я унижи.
— Кали, кажи ми, че не е истина. Защото, ако е вярно, ти си уличница…
Отговорът на Син бе толкова бърз, че Кали дори не видя движението на ръката му. В един миг Фрейзър я обиждаше, и в следващия мъжът й го бе стиснал за гърлото. Фрейзър се опита и с двете си ръце да се откъсне от смъртоносната хватка, но не успя.
Изражението върху лицето на Син говореше за невероятен гняв, а когато проговори тонът му бе нисък и смъртоносен.
— Обиди жена ми отново или дори само погледни в нейна посока и ще изтръгна гърлото ти. Разбираш ли?
Фрейзър кимна и Син го пусна. Шотландецът се закашля и потърка гърлото си. Ожесточеният му поглед се забиваше в рицаря, но постъпи умно и сдържа езика си.
Син погледна над нея към клана.
— Що се отнася до останалата час от вас, изпратен съм тук от крал Хенри, за да се уверя, че ще преустановите нападенията над англичаните, които живеят в съседство. — Той съсредоточи погледа си върху Фрейзър. — Не знам кои са бунтовниците, но ще разбера кои са виновните и те ще бъдат наказани.
Разнесоха се изсумтявания и обиди.
— Защо трябва да се страхуваме от теб?
Кали не беше сигурна кой проговори.
Син се усмихна лукаво, слезе бавно по стълбите и тръгна сред мъжете. Тя затаи дъх, страхувайки се какво биха могли да му направят.
— Позволете ми да ви разкажа една кратка история — каза Син. — Имало едно време момче, което не било достатъчно голямо, дори да се обръсне.
Син спря пред Дърмът:
— Пребито.
После погледна към братовчед й Шон.
— Голо.
Син продължи да се разхожда сред тях, докато говореше.
— То било изпратено в голямата пустиня само с една малка кама, с която да се защитава.
Син изкачи обратно стълбите и застана лице в лице с Фрейзър.
— Убивал съм кобри с голи ръце и съм преживявал при толкова ужасни условия, че дори адът не ме плаши. — Погледът му се върна към тълпата, преди да продължи. — И ако някой от вас, дори за миг вярва, че ми е останала душа, която ще ми попречи да го убия, греши ужасно. Ако някой от вас, дори за миг, е решил, че е способен да ме убие, тогава нека опита. Но го съветвам, преди да се пробва, да се увери, че е получил опрощение за греховете си, защото това ще бъде последната грешка, която е направил в живота си.
Син фокусира погледа си върху Дърмът:
— Нападенията спират в този момент.
Рицарят се обърна, за да се върне обратно в замъка. Едва бе направил първата си крачка, когато един от мъжете хвърли зелка по него. Докато се обръщаше, Син извади меча си я разряза на две половини, които безобидно паднаха на земята.
Настана тишина. Този път Син видя шока и страха на шотландците, които го заобикаляха, най-накрая осъзнали степента на бойните му умения.
Син прибра меча си.
— Никога не ме нападайте в гръб.
Той им отправи един последен заплашителен поглед и влезе в замъка.
Кали видя резервираността на мъжете, които се събраха, за да обсъдят случилото се и как да се справят със Син.
Фрейзър сви устни към нея, но не каза нищо и се присъедини към мъжете на двора.
Кали се втурна след съпруга си.
Намери го сам в голямата зала, облегнат с две ръце върху господарската маса. Гърбът му беше скован и в тази поза й напомняше на ядосан вълк. Тя се приближи предпазливо към него, но не от страх. Знаеше, че в този момент е раздразнителен. И все пак, не вярваше, че ще насочи гнева си към нея.
— Това беше невероятно — въздъхна тя. — Как разбра за зелето.
— Хората действат предсказуемо. — Той се отблъсна от масата и обърна намръщеното си лице към нея. — С изключение на теб. Не те разбирам.
Тя се усмихна.
— Мисля, че трябва да се чувствам поласкана.
Син потърка нараненото си рамо и погледна встрани.
— Точно сега те са отвън и обсъждат дали трябва да ме убият, или да се подчинят на нареждането ми. Фрейзър и още няколко души ще настояват, че трябва да бъда убит в съня си. Той е трябвало да се ожени за теб, нали?
Бързата смяна на темата и силната му интуиция я изненадаха.