Затъркаляха се сандъци с оръжие и храна — но силарите ги нямаше между тях.
Той придърпа широкия си сив бурнус и се втурна във вятъра. Мокри листа го запердашиха през лицето. Вдигна ръка да се предпази от хвърчащите отломки. Пустинни бури, свирепи като тази, бе преживявал неведнъж.
Дълги години бе имитирал глухота и немощ. Все пак си имаше по някой и друг дар на мускул и жизненост, прилягащи на острия му слух, и сега щяха да му свършат добра работа.
Всеки сандък побираше четири хиляди силара с обща тежест около петстотин фунта. Беше ги опаковал лично, знаеше съдържанието на всеки сандък. Беше прибрал силарите в платнени торби, за да могат лесно да се натоварят на кон.
Подкара коня си към фургона със съкровището, метна се на него, извади камата си и сряза връзките на платненото покривало. Бързо изкърти капака на първия сандък и го хвърли на дъсчения под. Вътре имаше две платнени торби, стегнати с въже.
Повдигането на петстотин фунта беше трудна работа, дори с двата дара на мускул. С пъшкане и напъване, успя някак да надигне торбите и да ги преметне през седлото. Овързването остави за по-късно.
Вятърът пищеше като живо същество.
Знаеше много добре, че възможността да избяга ще е многократно по-голяма, ако Габорн не разбере веднага за кражбата. Затова грабна откъртения капак и го намести.
Но бурята вече връхлиташе с пълна сила и стана толкова тъмно, че почти не можеше да вижда.
Той скочи на коня си, обърна го с гръб към вятъра и препусна под прикритието на вихрушката.
Към Габорн препускаше с тътен един-единствен конник и буреносният облак връхлиташе зад гърба му.
Габорн позна Бекхърст по цветовете на щита му. Зяпна го изумен. Бекхърст винаги бе правил впечатление на лоялен към Дома Ордън. Сър Ленгли препусна да пресече пътя му.
Габорн чу през воя на бурята виковете на Бинесман — старият чародей се мъчеше да не изостане, но не притежаваше дарове и се движеше много бавно.
Габорн сниши щита си и опипа със земните си сетива. Опасността се съсредоточаваше около Йоме.
Ленгли излезе срещу коня на Бекхърст и изрева свирепо. Замахна с бойния чук в краката на коня като Скалбейрн.
Но Бекхърст яздеше огромен боен кон, зареден с дарове и добре обучен за бой.
Връхлитащият жребец скочи над Ленгли с лекота, все едно че прескачаше ниска ограда. На Габорн му се стори, че конят просто полетя.
Той вдигна отново щита си и се подготви за нападението. Черният прашен облак се надигна навсякъде около него и го заслепи.
Отново посегна със земните си сетива и не усети никаква заплаха за себе си. Само за Йоме. Винаги знаеше къде са неговите Избрани и кога ги грози опасност. Тя се беше обърнала и бе побягнала от него.
— Не! — изрева той.
Обърна се рязко и я видя да тича към Бинесман. Почти беше стигнала до чародея.
Пред нея тичаше Джюрийм и се опитваше да прегради пътя на нападателя само с тлъстото си тяло и една извита кама в ръката.
Конят на Бекхърст отново скочи и профуча покрай Габорн.
„Удряй!“ — заповяда Земята.
За част от секундата Габорн се поколеба. Замахна и хвърли бойния чук. Оръжието се запремята във въздуха, но пропусна целта си.
Сърцето му замръзна в гърдите от страх, че колебанието му ще струва живота на Йоме.
Вайлдът притича напред, стиснал пръта си. Замахна вихрено пред себе си. Прътът се стовари в пиката и от нея изригна мълния. За миг съществото се оказа окъпано в светлина, щом кълбестата мълния заигра по кожата му. Но прътът продължи дъгата си, удари бойния кон в коленете и мълнията порази нещастното животно.
Конят изцвили от болка и залитна. Докато падаше, вайлдът замахна отново, целейки се този път в тила на Бекхърст.
Бекхърст замахна и хвърли пиката.
С даровете си на метаболизъм Габорн видя всичко това забавено. Бялата пика, летяща към гърба на Йоме…
— Легни! — изрева той.
Джюрийм почти бе стигнал до Йоме, с насочена напред, украсена с рубини кама. Видя пиката и скочи пред нея. Изкрещя, щом острието й го прониза, а мълнията изригна от нозете му и го обля.
Замаян и вцепенен, Габорн гледаше как пиката го пронизва през гърдите, разтваря ребрата му и продължава…
Свирепият удар на вайлда се стовари върху врата на Бекхърст, главата му отхвърча и от врата му швирна гейзер от кръв.