Пиката улучи дясното рамо на Йоме и Габорн видя как по наметалото й избива кърваво петно.
Йоме падна.
Стихийният вятър изрева като чудовищен звяр. Мълнии заиграха по короната на бесния вихър. Конете цвилеха от ужас. Бинесман стоеше забил здраво нозе в земята, вдигнал високо тоягата си, и пееше защитни заклинания срещу бурята. Тоягата му докосна неподвижното тяло на Йоме.
А стихията ги подмина с блясък и вой, надсмивайки се над жалките смъртни.
Разкрития
Учението е мъдрост. Мъдростта носи власт. Властта носи отговорност.
Йоме се пробуди с пареща като огън болка в рамото. В лагера цареше суматоха.
Бинесман я беше положил по корем върху земята, а може би просто така бе паднала. Сега си спомни: как побягна от рицаря с надеждата да го отвлече от Габорн, как се хвърли на земята след предупредителния му вик, как усети острието на пиката в рамото си.
Не беше възможно да е била дълго в несвяст. Все още чуваше рева на вятъра отдалече. Препускаше на североизток към планините.
Духът на Сияйния на мрака бе отлетял веднага след като бе нанесъл удара си. Оставил бе лагера почти опустошен. Наоколо препускаха обезумели коне.
Всички се бяха скупчили около нея и я гледаха с облекчение.
Бинесман постави някакъв балсам върху раната й. Почувства го толкова сладко по кожата си, като мед за езика.
Тя простена от болка, помъчи се да се надигне на ръце и колене и зърна окървавените трупове наоколо. Джюрийм лежеше на десетина крачки от нея, скрит от погледа й от няколко души. От това, че никой не бе коленичил до него, тя разбра, че е загинал. И че е загинал, за да я спаси.
— Джюрийм? — извика Йоме.
— Не бива да се движиш — спря я Бинесман. — И най-тежката рана в рамото не боли толкова лошо, ако си в покой.
— А Джюрийм?
Бинесман тъжно поклати глава.
— Джюрийм и сър Хенди си отидоха.
Вестта я вцепени. Познаваше Хенди от дете. Беше срамежливо осемгодишно момче, когато баща му го доведе в кралския двор. А Джюрийм беше непогрешимият слуга. Йоме погледна раната си. Двамата мъже бяха загинали само за да я спасят. Габорн ги бе назначил за охрана. Беше ги пожертвал.
— Нищо ми няма. Само ме одраска.
— Имаш късмет, че не те прониза в сърцето — каза Бинесман. — Добре че беше вайлдът.
Йоме отново понечи да стане. Бинесман я задържа за миг, после каза:
— Е, добре. Кървенето спря. С твоите дарове не се съмнявам, че до утре ще си оздравяла.
Чародеят отиде да се погрижи за Боренсон, който лежеше и пъшкаше от болка; Мирима бе коленичила до него.
Йоме се надигна на колене. Видя, че е обкръжена от приятели. Ейвран, Габорн, Ленгли, Скалбейрн — всички я гледаха загрижено. Само на десетина крачки встрани лежеше тялото на човека, който искаше да я убие. Кървава мешавица. Рицарите на Роуфхейвън се бяха погрижили за него.
Все така на колене Йоме тръгна към Джюрийм. Пиката направо го беше разпрала. Нямаше шанс да е жив. Все пак тя хвана ръката му. Беше отпусната и топла.
„Знае ли някой какво може да чуе умиращият в мига, в който идва смъртта?“ — зачуди се тя.
— Джюрийм — зашепна Йоме в ухото му и горещият й дъх замъгли златната му обеца. — Ти се справи добре, мой верни приятелю. Благодаря ти. Ако има някакъв начин да те възнаградя в този свят или в идващия, ще го сторя.
Дълго държа ръката му. Вдигна очи и видя застаналия над нея барон Уагит. Очите му бяха пълни със сълзи, гледаше объркано.
— Можем ли да направим нещо за него? — промълви баронът.
Тя се замисли какво ли е да разбереш смъртта така брутално. Беше получил дара си на ум само преди няколко часа и през това време бе видял десетина души да загиват жестоко пред очите му.
— Можем — отвърна Йоме. — Можем да живеем така, че делата ни да станат неговият паметник.
Уагит размърда уста и за миг тя помисли, че ще помоли да постъпи на служба при краля, да получи даровете си и да тръгне на бран. Но той не каза нищо. Само се обърна и се отдалечи.
Като глупак, в Карис беше убивал хали, без да разбира какво е смъртта. Сега куражът сякаш го беше напуснал. Йоме си спомни една стара пословица: „Накарай глупака да изцери глупак“. Габорн бе похабил един силар с него.
Тя пусна ръката на Джюрийм и я положи върху зейналата на гърдите рана. Няколко рицари дойдоха и го отнесоха.